Общуването между кучета

поредица “Социализация на Моето куче”


Често чуваме, че трябва да научим кучето си как да общува с други кучета.

Ние, като хора, не бива да подхождаме към даден биологичен вид с арогантността, че можем да научим този вид как да си взаимодейства със себеподобни.


Не можем да научим едно куче как да бъде куче.

Кучето знае как да общува с друго куче по условие. Цялата верига от виждането на другото куче до решението дали ще общуват или не е закодирана още от раждането му.

Много често кучетата могат да бъдат страхотни учители едно за друго. Правилните кучета могат да научат нашето куче на неща, които далеч надхвърлят всякакви умения, които ние можем да му дадем.

Но, както при всичко, контекстът и индивидуалността играят огромна роля в това.

Често сме свидетели на кучета, които не умеят да общуват. Които изпитват трудности в социални ситуации с други кучета. Които дават противоречиви сигнали поради това, че те самите изпитват противоречиви чувства. Кучета, които се страхуват около други кучета поради минал лош опит. Тези лоши преживявания не винаги са свързани със сбиване, може да са предизвикани дори от желанието и опитите за игра на едно куче, когато другото се чувства некомфортно.


Липсата на негативно преживяване е по-важна от 100 позитивни преживявания.

Кучетата живеят притиснати между два свята. Те все още са запазили много от естествените си инстинкти, но същевременно от хиляди години живеят заедно с хората, а от стотици години са селективно развъждани.

Селективното развъждане означава, че може да наблюдаваме определени различни черти между породите. Това включва например стила на игра. Понякога играта между кученца на една и съща възраст може да не е подходяща, ако едното играе по-грубо и това плаши другото. Тогава по-удачен вариант би бил общуването с по-възрастно, но спокойно и толерантно куче.

Всяко куче има свой собствен стил на общуване. Но не всяко има нуждата и желанието да взаимодейства с всяко и всички кучета, които среща. Както някои хора са купонджии, а други избягват струпване на хора, доколкото е възможно, или пък са някъде между двете крайности в социалния спектър. Нашите кучета не са по-различни. Ето защо социализацията винаги трябва да бъде при условията на нашето куче, а не според нашите желания. Можете ли да си представите да сте някой, който не обича големи социални събирания и постоянно някой да ви кара да ходите на партита? Или някой, който обича да общува и никога да не се вижда с приятелите ви? Харесвате ли всички, които срещате? Всеки, когото срещнете, става ли най-добрия ви приятел?

Твърде много хора се опитват да накарат кучетата си да кажат “здравей” на всяко срещнато куче. Не правете като тях. Вгледайте се и се съобразете с конкретните нужди на конкретното куче.


Кучетата също имат право да не харесват други кучета.

Те не са диви животни, които трябва да бъдат оставени на произвола. Кучетата не винаги могат да решат нещата помежду си. Много диви животни могат да си причинят сериозни щети и могат да убиват при спорове.

Кучетата не винаги правят добри избори, особено, когато нямат уменията за това, и понякога трябва да ги подкрепим и насочим в избора на поведение.

Освен това, не трябва да забравяме, че комуникацията им е силно затруднена от нас. Те нямат свободата да се разхождат където искат и да се срещат при свои собствени условия с други кучета, може дълго време изобщо да не се срещат с никого. Поставяме ги зад огради, водим ги на повод, което може да промени начина, по който комуникират и да предизвика неудовлетвореност.

За да можем да им дадем свобода, наша задача е да ги подготвим за живота в човешкия свят, да ги разбираме и подкрепяме, да изградим умения да се справят, за да се чувстват спокойни, уверени и щастливи.

Да оставим обаче нашето дружелюбно куче да общува с всяко куче, което срещне, може сериозно да навреди на другото куче емоционално, ако то няма желанието и необходимостта от тази комуникация.


Като любители на кучетата трябва да признаем, че всички те са различни и е нужно да проявяваме емпатия не само към нашето, но и към другите.

Не винаги е лесно да разберем кога да се намесим в трудна ситуация, да прекратим и успокоим грубата игра или изобщо да не допуснем комуникация.

Хубаво е да наблюдаваме как кучетата си взаимодействат, защото можем да научим толкова много от това. Но е важно, когато и ако имаме някакви съмнения, да се застъпим за кучето си и да му помогнем да се справи в ситуацията.

Нашата работа като стопани е да защитаваме тяхното емоционално и физическо благополучие.


Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *