Разходка за истинско разтоварване

За първи път чух термина „де-стрес разходка“ от калифорнийската специалистка по кучешко поведение Сара Стреминг.

До този момент не съм се замисляла, че това, което правех с моето куче Локо и което напълно промени живота ни си има име.

Когато Локо премина през пубертета, той започна да показва много реактивни поведения към други кучета (особено мъжки) и имаше моменти, в които не искаше да излиза на разходка или излизаше в много напрегнато състояние. Известно време се мъчехме да се приспособим към натоварения ни квартален парк и тъй като стресът се засили, всичките му кофти поведения, станаха твърде чести.

В опит да му осигуря известно облекчение на стреса, аз започнах да експериментирам с алтернативни места, за разходка. А в последствие започнах да го водя в по-забутаните и отдалечени места на Южния парк в София. После оцених, че през седмицата нямаме нужда от кой знае колко натоварени и дълги разходки, в които да мятаме пръчки и да се срещаме с много кучета и хора, а той да пълни кофата си със стрес до непоносимост.

Започнах да правя кратки разходки през седмицата, които гледах да са в часове, в които няма голям наплив в кварталния ни парк – рано сутрин и късно вечер, а уикенда го водех на Витоша в гората или на поле. Когато можех правех и по две или три разходки в природата. Само двамата.

С течение на времето започнах да виждам едно съвсем различно куче. В гората беше безгрижен, уверен, свободен, спокоен и щастлив. Докато увереността му нарастваше, той ставаше по-устойчив и в други области на живота си, включително и в нашия квартал. Добрите дни започнаха да превъзхождат лошите.

Сара Стреминг определя „де-стрес” разходката като „разходка, в която на кучето е разрешена свобода на движение в природата“.

Тази разходка е добре да се прави без каишка или с много дълъг тренировъчен повод (нещо като 10 метра). Звучи просто, но физическите, емоционалните и поведенческите ползи от тази практика могат да бъдат огромни.

Кучетата са естествени ловци и чистачи. Вродените им поведения включват душене, гонене, бягане, копаене, игра и търкаляне в мъртви и вонящи неща. Те виждат света през носовете си и естественото им темпо е много по-бърз от нашето.

Не е преувеличено да се каже, че предвид всичко това градът и съвременният живот могат да бъдат трудни за кучетата. В квартала ги разхождаме по оживени улици на метър и половина повод, понякога без възможността да душат, а това не предоставя много обогатяване и разтоварване.

За някои кучета тези видове разходки могат да бъдат направо стресиращи и мрачни. По същия начин схващането, че „умореното куче е добро куче“ е малко погрешно. Дейности, като продължително хвърляне на топка и фризби или непрекъсната игра в кучешки заграждения, всъщност увеличават възбудата и стреса.

„Де-стрес разходките“ позволяват на кучетата да бъдат кучета и да участват в естествено поведение по начин, който успокоява и декомпресира.

Свободата на движение позволява избор и изследване. Свободата да подушваш и изследваш осигурява както физическа, така и психическа стимулация.

За кучета, които изпитват страх, тревожност, стрес или реактивност по време на ежедневните си разходки, времето за декомпресия може да послужи като жизненоважно облекчаване на стреса и важен начин за подобряване на поведенческото им здраве.

Подходящи места за такъв тип разходки са: гора, дълги пътеки, поле, огромни поляни, футболно игрище.

Понякога всичко, което ни трябва, е да мислим извън кутията или извън нашия квартален блок. Един път седмично е добре да осигуряваме такава разходка на кучето. Час–два са напълно достатъчни.

В тези разходки не е нужно да правим упражнения, да играем игри, да слагаме правила. Просто излизаме и вървим с кучето си.

Да оставим кучето да бъде себе си и да контактува с природата както намира за добре.

Да оставим кучето да бъде куче.

Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *