“Кучето ви доминира!”

Често чуваме фразите „Моето куче е доминантно“, „Вашето куче ви доминира“… Използват се дори като обида за безотговорен стопанин, чието куче не го уважава и си прави каквото си иска…

Снимка: Дико Желев

Преди 20-тина години много треньори на кучета и стопани започнаха да използват традиционни техники за обучение, основани на доминиране, подобни на използваните от Сизар Милан (The Dog Whisperer, National Geographic). Приемаше се, че най-лошото поведение при кучетата се дължи на това, че се опитват да ни доминират. За да наложим господството си, ние трябваше да използваме техники за корекции, за които се смяташе, че “алфа вълкът” би изпълнявал във вълчата глутница.

Традиционните тренировъчни идеологии твърдят, че повечето проблеми с поведението произтичат от желанието на кучето да постигне по-висок ранг в йерархията на семейството и да бъде „алфа“. Всъщност в основата на тези поведенчески проблеми стоят несигурност и/или нуждата за поддържане на безопасност и комфорт.

СПОРЪТ ЗА “ДОМИНИРАНЕТО”

През последните няколко десетилетия научното разбиране за поведението на кучетата, съпоставено с това на вълците, е напреднало и знанията ни за теорията за доминиране са се променили.

Кучетата не се стремят към световно господство. Те не са социализирани вълци, които непрекъснато да искат да „се налагат“ над нас и да контролират всяка ситуация.

Следователно обучението на кучета през призмата на „кой е алфата“, като ги принуждаваме в някакво митично състояние на „спокойно подчинение“, е точно обратното на това, което всъщност им е необходимо, за да се научат ефективно да преодоляват поведенчески проблеми.

Неразбирането произтича от погрешното прилагане на направените преди над 50 години проучвания на пленени вълци в група върху нашето разбиране за динамиката на нашите домашни кучета.

Има два проблема с интерпретацията на тези проучвания:

1. Кучетата и вълците всъщност са доста различни видове и формират своите групи по различни начини. Вълците стоят далеч от хората, а кучетата търсят близостта на хората. Вълците живеят в семейни групи, а кучетата живеят в променящи се групи. Във вълчите семейства се размножават само родителите, а в кучешките групи се размножават повечето индивиди от групата.

2. Резултатите от тези изследвания бяха официално опровергани през 2005 година:

Д-р Л. Дейвид Мех говори за термините “алфа” и “бета” вълци и защо те вече не са точни от научна гледна точка.

Въпреки това, термини като “алфа куче”, “топ куче” и “водач на глутница”, станали част от общоприетия лексикон, 15 години по-късно, все още не са излезли от съзнанието ни.

Термините „лидерство“ и „ранг“ за описване на човешките понятия за йерархия, не представляват проблем. Проблемите започват, когато ние приписваме тези понятия на нашите кучета, като приемаме погрешно, че кучетата придават същата стойност, както и ние когато идентифицираме кой е на по-висок ранг в дадена ситуация.

Пишейки в блога си „Psychology Today“ , Джон Брадшоу, автор на „Dog Sense“, обяснява, че за кучетата да мислят за „доминиране“ всъщност са необходими някои важни познавателни способности, а именно осъзнаването, че друго същество може да мисли за нас, за които нямаме доказателства, че кучетата притежават.

По-правилно е да тълкуваме някои поведения на кучетата като опит да поддържат достъп до основни и ценни за тях ресурси (храна, удобно място за почивка, любим човек)

ИСТОРИЯ НА “ДОМИНИРАНЕТО” ПРИ ЖИВОТНИТЕ

Нашето разбиране за „доминирането“ в света на животните се развива през изминалия половин век, но съвременната наука за поведение продължава проучването на взаимовръзките в животинския свят.

Първоначално е изследвана социалната йерархия на домашните птици през 20-те години на ХХ век. Изследователите наблюдават, че пилетата обикновено установяват това, което те приемат за социален ранг, като кълват или заплашват да се кълват взаимно.

В последствие са проведени по-напреднали проучвания на социалните йерархии върху много други видове животни. Изследователите откриват, че въпреки че доминиращите членове на определени групи животни са по-склонни от други да проявяват заплашително или агресивно поведение, те най-често отстояват своето господство без използването на сила. Други членове на групата умилостивяват връстниците си, предлагайки поведение на „подчинение“ на по-доминиращите членове.

С други думи, доминиращите отношения между животните обикновено се упражняват без използване на сила или заплаха от агресия, като по този начин се намалява потенциалът за конфликт.

ПОДЧИНЕНИЕТО НЕ Е ПРИНУДИТЕЛНО

Това е критичен компонент за истинското разбиране на взаимодействието на кучетата: ако определено куче е доминиращо над друго, такъв статус обикновено се признава свободно и кучетата взаимно се разбират – най-често без проблем.
Кучето, което позволява на друго куче да го доминира, предлага свободно своето подчинение – то не е физически насилствано от доминиращото куче. Това свободно предоставено подчинение разкрива инстинкт сред всички кучета, който служи да се избегне конфликт в опит да се гарантира безопасност и оцеляване

Снимка: Дико Желев

Да бъдеш “доминиращ” в кучешкия свят означава, че силата и насилието рядко се използват за поддържане на статуквото, така че защо някои треньори и собственици на кучета все още вярват, че използвайки силни и наказателни техники, за да се утвърдят като “алфа”, “шеф” или „водачът на глутница“ са правилният начин за обучение на кучета?

Хората са позволили на човешката им концепция за господство (основаваща се на натрупване на власт, установяване на по-висок ранг и упражняване на контрол по насилствен начин) не само да заблуждава интерпретацията за кучешките взаимоотношения и социални йерархии, но и да диктува как се управляват и обучават кучета.

Науката през последните 15-20 години ни показва, че идеята за принудителното подчинение изобщо не е съотносима с това как животните, включително кучетата, установяват здрави функционални взаимоотношения помежду си или с нас.

Време е да спрем да се опитваме да бъдем алфа в кучешка глутница.
Ние не сме кучета и нашите кучета го знаят!


Източници :

Zazie Todd, PhD, Wag: The Science of Making Your Dog Happy here.

Victoria Stilwell, member of US Association of Pet Dog Trainers (APDT)

Dr. Sophia Yin,  veterinarian, applied animal behaviorist, author and lecturer


Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *