Историята на обучението на кучета претърпява значителна промяна от подчинение чрез базирани на наказание методи, към модерни, позитивни техники за обучение, базирани на еволюцията в науката за кучешкото поведение през последните десетилетия.
Тази промяна е не само важна за хуманното отношение към кучетата, но също така отразява нарастващата загриженост на защитниците на кучетата от етична гледна точка.
Произходът на обучението на кучета
Обучението на кучета има своите корени в ранните взаимоотношения между хора и кучета, когато кучетата са били отглеждани предимно за лов, пастирство и работа. Ранните методи на обучение са били съсредоточени предимно върху дисциплината и контрола, тъй като от кучетата се е очаквало да изпълняват специфични задачи с непоколебимо послушание.
Доминиране и базирано на сила обучение
Теорията за господството в обучението на кучета води началото си от убеждението, че кучетата постоянно се стремят да установят йерархична позиция над своите стопани. Това схващане доведе до базирани на сила, наказание и корекции методи на обучение за поддържане на контрол и потискане на нежеланото поведение. Тези методи разчитат на причиняването на болка, страх или очакване за такива у кучетата, подкопавайки доверието и оказвайки негативно влияние върху връзката между кучето и човека.
Поради което тези средства за обучение повдигнаха сериозни етични опасения през последните години.
Науката доказва, че този тип методи на обучение влияят отрицателно върху мозъчната химия и емоционалното благосъстояние на кучето. Тези техники причиняват стрес, което води до освобождаване на кортизол и адреналин, което може да доведе до безпокойство и страх. С течение на времето хроничният стрес може да наруши способността на кучето да учи, да развива доверие и да формира здрава връзка с неговия стопанин. Повишеният стрес също така потиска производството на серотонин, невротрансмитер от решаващо значение за регулиране на настроението, което в крайна сметка намалява цялостното благосъстояние и щастие на кучето.
Подчинение и команди: все още ли имат място в съвременния живот с домашните кучета?
Връзката между кучетата и хората се е развила значително през вековете. Някога почитани предимно заради практическата си роля при лов, пастирство или охрана, кучетата сега са се превърнали в неразделна част от много семейства, осигурявайки компания, лоялност и безусловна любов.
Тъй като нашето разбиране за когнитивните способности и емоционалните нужди на кучетата нараства, е време да се запитаме дали традиционното подчинение и команди все още трябва да играят централна роля в съвременното съжителство с нашите кучешки партньори.
Преходът към положително обучение без употреба на сила
Появата на положителни, безсилови методи за обучение бележи повратна точка в историята на обучението на кучета в последните години.
Научните изследвания върху поведението на кучето спомогнаха в оформянето на съвременните практики за обучение, демонстрирайки ползите от положителните техники за поощрение както за кучетата, така и за техните стопани.
Обучението чрез положително поощрение влияе положително върху мозъчната химия и емоционалното състояние на кучето. Този метод на обучение включва възнаграждаване на желаните поведения, което води до освобождаване на допамин, невротрансмитер, свързан с удоволствието и ученето.
С повишаването на нивата на допамин, кучетата изпитват повишена мотивация, щастие и по-силна връзка със своя човек. Освен това положителното поощрение намалява стреса, позволявайки на кучетата да учат по-ефективно и да развият доверие в заобикалящия ги свят.
Бъдещето на обучението на кучетата: етично и фокусирано върху благосъстоянието на животното
Нарастващото възприемане на положителни методи за обучение без сила оформя бъдещето на обучението на кучета, с етични съображения и хуманно отношение към кучетата на преден план. Тези подходи дават приоритет на благосъстоянието и щастието на нашите кучешки приятели, като насърчават по-силна връзка и по-здравословни отношения между кучетата и хората.
Въпреки че обучението на кучета играе решаваща роля в изграждането на хармонична връзка с нашите кучешки партньори, етичният подход също включва уважение и признаване на необходимостта им да практикуват естественото си поведение.
Признаването, че кучетата имат своите уникални инстинкти, стремежи и желания, позволява на стопаните да създадат среда, която се грижи за тези вродени нужди. Предоставяйки възможности на кучетата да участват в специфични за вида дейности, като душене, копаене и търсене на храна, ние обогатяваме живота им, насърчаваме психическото благополучие и укрепваме връзката си с тях.
По същество насърчаването на етични отношения с кучетата надхвърля обучението, включвайки дълбоко разбиране и оценяване на истинската им природа.
Етика в обучението на кучета: Морална отговорност
Като защитници на хуманното отношение, ние имаме морална отговорност да гарантираме благосъстоянието на нашите кучета, както физическо, така и емоционално.
Кучетата имат уникални инстинкти и естествено поведение, оформени от тяхната еволюционна история. Въпреки че опитомяването несъмнено е повлияло на тези поведения, изключително важно е да се постигне баланс между адаптивността на нашите кучета и техните присъщи нужди. Потискането на естественото поведение, като копаене, душене и гризане може да доведе до поведенчески проблеми, произтичащи от разочарование и безпокойство.
Признаването и задоволяването на тези нужди може да допринесе за по-щастлив и по-доволен кучешки спътник.
Разпознаване на кучешките емоции и познание на емоционалните нужди на кучетата
Научните изследвания през последните десетилетия върху кучешките емоции и интелигентност разшириха нашето разбиране за тези сложни същества.
Проучванията показват, че кучетата са способни да изпитват редица емоции, включително радост, страх и дори съпричастност.
Това знание би трябвало да оформя нашите методи за обучение, като гарантира, че отчитаме емоционалните нужди на нашите кучета и реагираме по подходящ начин.
Включването на нашето разбиране за кучешките емоции в подхода ни на обучение означава коригиране на нашите очаквания и адаптиране на нашите техники за обучение.
Вместо да очакваме безпрекословно подчинение, трябва да се стремим да култивираме връзка, изградена върху доверие, разбиране и комуникация.
По този начин можем да създадем по-здравословна емоционална среда за нашите кучета.
Уважаване на кучетата заради това, което са
Всяко куче е уникално, със свои специфични за породата характеристики, личностни черти и индивидуални странности. Възприемането на тази индивидуалност означава да подхранваме и насърчаваме уникалните силни страни и качества на нашите кучета, вместо да се опитваме да ги оформим в универсален модел на подчинение.
Като ценим и приемаме нашите кучета такива, каквито са, можем да насърчим по-силна връзка и по-хармонично съжителство. Което, разбира се, не изключва целенасочените ни усилия да им помогнем в трансформирането на емоциите и модифицирането на поведенията, за да успеят да се адаптират и впишат хармонично в средата за живот, в която ги поставяме.
Докато продължаваме да задълбочаваме разбирането си за когнитивните и емоционални нужди на кучетата, става все по-ясно, че традиционната концепция за подчинение и команди заслужава преоценка.
Чрез приоритизиране на етиката, зачитане на правата на нашите кучета за естествено поведение и възприемане на положителни методи на обучение, можем да създадем по-състрадателен и съпричастен подход в обучението на кучетата.
Като се отдалечим от парадигмата, основана на доминиране, и се насочим към отношения, изградени върху доверие, уважение и разбиране, можем да укрепим връзката между нас и нашите кучешки спътници.
Тази промяна в перспективата ни позволява да уважаваме нашите кучета точно такива, каквито са, като признаваме тяхната индивидуалност и насърчаваме уникалните им качества.
Професионалното отношение в обучението на кучета
Работата на кучешкия треньор е да научи стопаните на кучета да общуват ефективно със своите домашни любимци.
Обучението на кучета е професия, така че като професионалисти, треньорите трябва да спазват определени стандарти. Това включва гаранция, че използваните методи са научно доказани и етични.
Професионалното поведение на треньорите на кучета е важно поради редица причини.
Първо, като професионалисти, които отговарят за благосъстоянието на кучетата, е изключително важно да разбираме кучешкото поведение и да можем да демонстрираме това знание в нашите методи на обучение.
Второ, като треньори на кучета ние имаме задължение към нашите клиенти (и техните кучета) да бъдем квалифицирани в това, което правим.
Това означава, че трябва да притежаваме достатъчно умения, за да се представяме добре като обучители, но също така, че продължаваме да развиваме тези умения, така че да останат актуални и подходящи.
Какво представлява етиката в кучешкото обучение и защо има значение?
Всички знаем какво е куче, но какво представлява етиката в обучението на кучета?
Етиката са морални принципи, които управляват нашето поведение, когато извършваме дейност.
Моралните принципи се определят от нашите вярвания и от начина, по който сме се научили, докато израстваме като хората, които искаме да бъдем.
Всеки има различни морални принципи, поради което някои треньори смятат, че е добре да се използват наказания и корекции, за да се обучават кучета, докато други го приемат за неморално.
Същността на въпроса е при липсата на официално регулиране на методите, които да се прилагат, трябва ли личните морални принципи да определят предоставянето на професионалното обучение на кучета? Или трябва да има единна етика, към която да се придържат всички професионални треньори поведенчески специалисти?
Етиката в обучението на кучета е набор от морални насоки за специалистите по кучешко поведение и обучение, базирани върху научни факти и проучвания, свързани с хуманното отношение към животните.
Можем да ги считаме за професионален кодекс на поведение, който съблюдава и подобрява етичното отношение към кучетата.
Когато работим в етичната рамка, ние се ангажираме никога да не нараняваме умишлено кучета и гарантираме, че нашите морални принципи са в съответствие с етичен кодекс, който от своя страна е в съответствие с настоящата наука за хуманното отношение към кучетата. Но и със Закона за защита на животните (член 7), който е в сила от 2008 г. в България.
Въпреки че има много начини, по които обучението на кучета може да бъде подобрено, най-важното е да се гарантира, че треньорите използват основан на науката подход към обучението на кучета.
И докато регулация върху методите за обучение на кучета не е въведена все още, ние трябва да се справяме сами, така че нека работим заедно, за да бъдем най-добрите, които можем да бъдем за кучетата и техните хора.
