Юношеството е отделна фаза на развитие, която е идентифицирана при много бозайници и както много собственици на кучета знаят, това може да бъде труден период както за кучето, така и за човеците.
Характеризира се с това, че кучето е склонно да поема повече рискове, повишава се желанието за социално взаимодействие и цялостно става по-емоционално. В юношеският период кучетата стават по-независими от хората, които се грижат за тях.
При различните кучета, юношеството варира в различни периоди, но повечето достигат социална зрялост между 12 и 24 месечна възраст (Harvey, 2021).
На еволюционно ниво тази повишена независимост би имала смисъл, тъй като би било разумно потомството да се отдалечава от родителите си, тъй като това би им позволило да напуснат семейната група и да разпространят гените си по-нататък (и да предотвратят инбридинга).
Юношеството също така е различно от пубертета.
Пубертетът е периодът на сексуално съзряване, предизвикан предимно от хормонални промени. При мъжки кучета това се случва между 6 и 9 месечна възраст, а при женски кучета това се случва между 6 и 16 месеца (Harvey, 2021). Въпреки това, юношеството се среща и при кастрираните кучета, въпреки липсата на полови хормони, което показва, че това са много отделни процеси.
Отношенията на стопаните към кучето също оказват влияние върху поведението му по време на юношеството. (Asher et al. 2020). Кучетата, които са имали нестабилна или никаква привързаности към своите стопани в детската възраст, са по-склонни да игнорират сигнали по време на юношеството, отколкото кучета със стабилна привързаност. Установено е също, че кучетата с несигурна привързаност достигат пубертета по-бързо от сигурно привързаните кучета.
КАК МОЖЕМ ДА ПОДКРЕПИМ КУЧЕТАТА СИ ПО ВРЕМЕ НА ЮНОШЕСТВОТО?
Като се има предвид това, което знаем за важността на връзката между кучетата и техните стопани за отзивчивостта по време на юношеството, изграждането на силна връзка с вашето куче в бебешкия период е от ключово значение. Това може да стане само, ако проявявате разбиране към естествените нужди на вашето кученце, особено когато то не се чувства добре в различни ситуации, запознаете кученцето си с различни положителни преживявания и като избягвате наказателни методи на обучение.
Подрастващите кучета са далеч по-малко толерантни към фрустрацията. Проучвания доказват, че в лицето на получаването на по-малко от очакваната награда, нивата на активност в центъра за възнаграждение на мозъка, наречен nucleus accumbens, падат под нормалните нива, което означава, че всъщност може да има наказващ ефект. Това не е нещо, което изпитват възрастни и деца. (Galvan et al. 2006)
Това може да обясни защо подрастващите кучета са толкова податливи на проблеми, свързани с разочарование, когато не им е позволено да играят с куче, което са видели в парка, или ако не играят толкова дълго, колкото очакват, или ако някой се опита да отнеме тяхната храна или ако спрем да награждаваме поведния, които до сега сме награждавали.
За да се справим с това, може би е по-добре да менажираме ситуациите, в които поставяме нашите подрастващи кучета, за да не се сблъскват с разочаровние. Може би да планираме по-внимателно времената и местата на разходка.
Подрастващите кучета изпитват силни емоции, без винаги да имат мозъчен капацитет да ги регулират и е много вероятно да се борят с контрола на импулсите си. Това е така, защото в този период е развит стриатума, мозъчен регион, силно свързан с редица емоционални системи, включително пътища, включващи награда и страх (Casey & Jones, 2010), но в същото време друг мозъчен регион, префронталната кора (PFC), която участва в по-„логичното“ мислене и регулирането на пътищата на емоционалната реакция все още не са доразвити (Casey & Jones, 2010).
Това има редица последици. Първо, на подрастващите им е необходимо много повече време, за да се възстановят от стресово преживяване, отколкото на възрастните и им е необходима повече енергия, за да контролират емоциите си. Това означава, че те се нуждаят от повече време за възстановяване след стресови преживявания и повече почивки за релакс през деня, за да избягват стрес.
Второ, това засяга социалното познание на подрастващите. Доказано е, че кучетата са по-склонни да преценяват намеренията на другите като враждебни в ранното детство и ранното юношество. От тук идват и спорадичните „периоди на страх“, които отново можем да управляваме, като създаваме внимателно наблюдавани социални възможности в срещите на нашите кучета със себеподобни, за да предотвратим инциденти. (Оробио де Кастро , 2002)
Кучетата в юношеска възраст все още нямат развита мозъчна структура, която улеснява контролирането на импулсите им. И тук идва въпросът наистина ли контролът на импулсите е нещо, което трябва да тренираме при подрастващите? Или просто трябва да управляваме ситуацията по-добре, за да предотвратим излагането им на неща, които могат да предизвикат импулсивно поведение през периода на юношеството?
Ясно е, че има още много да учим за юношеството при кучета. Въпреки това, със съветите по-горе, се надяваме, че ще успеете по-лесно да се ориентирате в този труден период за вашето куче.
Ние можем да ви помогнем да минете заедно през този период, избягвайки инциденти и натрупвайки уменията, които са необходими на вашето куче, съобразено с възрастта и потенциала му, за да имате едно щастливо и спокойно бъдеще!
Референции: Asher, L., England, G. C., Sommerville, R., & Harvey, N. D. (2020). Teenage dogs? Evidence for adolescent-phase conflict behaviour and an association between attachment to humans and pubertal timing in the domestic dog. Biology letters, 16(5), 20200097.
Casey, B. J., & Jones, R. M. (2010). Neurobiology of the adolescent brain and behavior: implications for substance use disorders. Journal of the American Academy of Child & Adolescent Psychiatry, 49(12), 1189-1201.
De Castro, B. O., Veerman, J. W., Koops, W., Bosch, J. D., & Monshouwer, H. J. (2002). Hostile attribution of intent and aggressive behavior: A meta‐analysis. Child development, 73(3), 916-934.
Galvan, A., Hare, T. A., Parra, C. E., Penn, J., Voss, H., Glover, G., & Casey, B. J. (2006). Earlier development of the accumbens relative to orbitofrontal cortex might underlie risk-taking behavior in adolescents. Journal of Neuroscience, 26(25), 6885-6892.
Harvey, N. D. (2021). How old is my dog? Identification of rational age groupings in pet dogs based upon normative age-linked processes. Frontiers in Veterinary Science, 8, 321.
