Често стопаните споделяме, че дадено поведение е защото кучето не ни уважава…
Спомням си, когато Гого беше по-млад, как ме гледаше от поляната дълго и съсредоточено, когато го повикам, или просто ми обръщаше гръб. Тогава се ядосвах, че той не ме уважава и за това не ме слуша.
Едно от нещата, които научих, след като започнах да се задълбочавам в поведението на животните е, че не, кучетата не ни уважават. Нито едно от кучетата. Не само Гого. Но не защото мислят, че са по-добри от нас…
Точно концепцията за уважение никога не е минавала през техните мисли.
Кучетата просто не мислят с понятия като уважение. Те мислят за „това работи/това не работи“ и „това е безопасно/опасно“.
Кучетата взимат решения така, че да създадат последствия, които искат (работят и са безопасни) или да избягват такива, които не саОК за тях (загуба на усилия или опасни).
В крайна сметка техният мисловен процес наистина се свежда до тези два стимула.
Така че, когато аз повикам Гого, докато той си души интересния свят, той прави пауза и премисля – „Оставам тук, за да си душа и да ми е интересно (работи, защото мирише!) или да влязе вътре (което означава край на душенето, просто скучна къща)“.
Всичко опира до мотивацията. И когато го погледнах по този начин, спрях да се ядосвам и да го обвинявам.
Но, как да мотивираме кучетата да правят това, което ние искаме в конкретен момент?
Комуникираме с тях, като им предоставяме мотиватори като храна, игра, похвала и гушкане (жокер: повечето кучета работят много по-усърдно за храна или игра, отколкото похвала или гушкане). А когато отново и отново използваме мотиваторите, с които да поощрим дадено действие от страна на кучето ни, то започва да има сериозна причина да извърши действието и да получи своята награда (мотивация) .
И ето тук идва пропускът на много стопани на кучета. Ние не винаги даваме наградата, а така не можем да създадем навик у кучето, че да идва при нас (например) наистина си струва. Друго, което се случва е, че след като дадено умение е затвърдено, стопаните спираме да мотивираме кучетата си с награда изобщо. Грешка!
Харесвам работата си. Много. Но ако плащането ми спре или започне да се бави, ще спра да работя (обзалагам се, че и вие). Няма заплащане, няма мотивация. И това е вярно за всичко, което правим.
Кучетата са като нас в това отношение. Ще спрат да харчат енергията си, за да правят неща, които не се изплащат. Ще започнат отново да взимат решения на техния принцип „това работи за мен, това не е ОК за мен“ ….
Копаене, душене, препичане на слънце, бягане навън, изследване, ядене на отвратителни неща… всичко това е мотивиращо и е причина кучето да избере да не ни чува.
Кучетата никога не решават да направят нещо от уважение или не към нас, а винаги през призмата на възможностите, които ние им предоставяме.
Ако все още не си представяте как да станете достатъчно интересни на вашето куче, за да подсилите мотивацията му да ви “чува”, следете сайта за допълнителни идеи и вдъхновение.
