Кучето ви може да се нуждае от приятели, но не и от случайни контакти

Вероятно знаете, че кучетата са социални животни. За кучетата социалната ангажираност е изключително мощен мотиватор и често е приоритет пред храната и съня.

Има изследвания, които подкрепят ползата от социалното поведение за кучетата и посочват, че вътревидовата игра подпомага двигателното развитие, социалното развитие и изглежда ги кара да се чувстват щастливи (Sommerville et al., 2017).

Знаем също, че кучетата, които са били изолирани от майката и братята и сестрите си на по-ранна възраст, са по-склонни да проявяват социални дефицити, както и че малките, взети от майка си твърде рано, са изложени на по-голям риск от поведенчески проблеми в бъдеще (Dietz et al. ., 2018 г.).


Имайки предвид тези предимства, може да се предположи, че трябва да се стремим кучето ни да има възможно най-много социални взаимодействия.

За съжаление нещата не са толкова прости. Установено е също, че посещенията в кучешки парк, водят до повишаване на хормона на стреса кортизол при повечето кучета (Carrier et al., 2014).


Кучетата, които заемат прегърбена или ниска стойка, докато са в парка, са по-склонни да показват повишени нива на кортизол. Още по-притеснително е, че 98% от изследваните кучета показват поне едно поведение, свързано със стрес, докато са в парка.

Това съвсем не е добра новина, тъй като показва, че много кучета не си прекарват особено добре, докато са в парка, което реално противоречи на идеята на посещенията.

Това означава и че общуването с много непознати кучета всеки ден всъщност е доста стресиращо преживяване. Макар способността да се справят в по-сложна социална ситуация да е важно умение, то не може да се смята за приятно прекарано време или обогатяване. Повишените нива на кортизол се свързват и с повишаване на активността на амигдалата (центъра на страха в мозъка), което също означава, че кучетата могат да бъдат по-реактивни, докато нивата на кортизола се върнат към изходното ниво (van Stegeren et al., 2007).

Какво е нормално социално взаимодействие за кучето?

Ако погледнем проучвания на свободно живеещи кучета, ще видим, че често се наблюдава кучетата да живеят в социални групи, които споделят ресурси и територия (Font, 1987), понякога се хранят заедно (Majumder et al., 2013) и често избират да спят в непосредствена близост един до друг (Bódizs et al., 2020). Кучетата извън социалните групи са склонни взаимно да се избягват и когато все пак взаимодействат, тези взаимодействия обикновено са агонистични (aгонистичното поведение е всяко социално поведение, свързано с борба) (Pal, 1998).

Това означава, че макар кучетата да се радват на социални контакти, това е предимно сред тяхната собствена социална група. Може да включва игра, но и по-спокойни дейности като търсене на храна и сън. Има малко доказателства за ползата от социалното взаимодействие с непознати кучета и това може да бъде стресиращо за тях, тъй като те са еволюирали да очакват контактите с непознати кучета да бъдат агонистични.


Това повдига въпроси относно вида на социалните контакти, които предоставяме на нашите кучета. Ако искаме да отговорим на социалните им нужди от еволюционна гледна точка, трябва да помислим как да им създадем редовни приятелства, за да им позволим да формират социални групи. Това може да бъде под формата на съжителство на няколко кучета в едно и също домакинство или редовни срещи с куче от друго домакинство.

Важно е обаче и какво се случва във времето, прекарано заедно. Времето за социални занимания не трябва да е основно само игра, но и да насърчава съвместно спане, търсене на храна, грууминг и разузнаване. Всичко това е трудно да се постигне с непознати кучета, срещнати на разходки. Въпреки това, наличието на редовен приятел означава, че кучетата могат да прекарват време в споделяне на територия и изследване на нови места заедно.


Известно е също, че социалното време в редовна компания може да има голям ефект върху повишаване увереността на кучетата. (Cimarelli et al. (2021) установяват, че кучетата с по-силни връзки са по-уверени, когато са изправени пред стресови фактори. Това е известно като социално буфериране – научен термин, описващ защитния, положителен ефект, който един индивид може да има върху друг. Този ефект е открит при кучета, които са били в стабилни социални групи, което отново показва, че качеството на взаимоотношенията е ключово.


И накрая, не забравяйте, че това не се отнася за всички кучета. Някои кучета не са социални. Това може да се дължи на лош опит в миналото, липса на възможности за социализация или просто предпочитания. Нормално е кучетата да изберат да не бъдат социални. Има много други чудесни начини, с които можете да обогатите живота на кучето си.


Но ако имате социално куче, направете така, че то да има постоянни приятелства с кучета, с които се среща редовно. Създайте условия за адекватни взаимодействия между кучетата, наблюдавайте езика на тялото им, за да останат взаимодействията безопасни и забавни, намесете се при нужда и сложете край на срещата, ако се налага. След като намерите на кучето си приятел, поддържайте това приятелство, защото дългосрочните ползи са изключителни.


Източници:

Bódizs, R., Kis, A., Gácsi, M., & Topál, J. (2020). Sleep in the dog: comparative, behavioral and translational relevance. Current Opinion in Behavioral Sciences, 33, 25-33.

Carrier, L. O., Cyr, A., Anderson, R. E., & Walsh, C. J. (2013). Exploring the dog park: Relationships between social behaviours, personality and cortisol in companion dogs. Applied Animal Behaviour Science, 146(1-4), 96-106.

Cimarelli, G., Marshall-Pescini, S., Range, F., Berghänel, A., & Virányi, Z. (2021). Relationship quality affects social stress buffering in dogs and wolves. Animal Behaviour, 178, 127-140.

Dietz, L., Arnold, A. M. K., Goerlich-Jansson, V. C., & Vinke, C. M. (2018). The importance of early life experiences for the development of behavioural disorders in domestic dogs. Behaviour, 155(2-3), 83-114.

Majumder, S. S., Chatterjee, A., & Bhadra, A. (2014). A dog’s day with humans–time activity budget of free-ranging dogs in India. Current Science, 874-878.

Pal, S. K., Ghosh, B., & Roy, S. (1998). Agonistic behaviour of free-ranging dogs (Canis familiaris) in relation to season, sex and age. Applied Animal Behaviour Science, 59(4), 331-348.

Sommerville, R., O’Connor, E. A., & Asher, L. (2017). Why do dogs play? Function and welfare implications of play in the domestic dog. Applied animal behaviour science, 197, 1-8.

van Stegeren, A. H., Wolf, O. T., Everaerd, W., Scheltens, P., Barkhof, F., & Rombouts, S. A. (2007). Endogenous cortisol level interacts with noradrenergic activation in the human amygdala. Neurobiology of learning and memory, 87(1), 57-66.

Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *