Реакции и самоконтрол

Един от най-трудните периоди за всеки стопанин на куче е когато кученцето е на възраст между 7 и 18 месеца. В този период натурално кучетата имат много ниско ниво на самоконтрол.

На около 5-6 месеца кученцето вече не е сладкото и пухкаво бебе. След 6-ти месец започва да проявява страхове. След 7-9 месец кучето започва етап на сексуално развитие, а малко след това става по-независимо и психически зряло.

Всеки от тези етапи има типични поведенчески изражения, които за нас стопаните, се превръщат в проблеми. Изведнъж всички научени упражнения за послушание, спират да работят. Послушното и весело кученце рязко започва да се дърпа на повода си, да лае по хора, кучета, коли, да скача върху нас, да ни влачи из парка и да разрушава къщата.

“Искам това – ще дърпам, лая, ще се бия, докато не го получа.”

Ние несъзнателно приучваме кучетата си, че колкото повече настояват за това, което искат, толкова е по-сигурно, че ще го получат.
Поправимо е.  Но преди това е добре да осъзнаем какво е самоконтрол.

Рефлексът за съпротива е естественият инстинкт на кучето да устои на натиск.  Този инстинкт е много изразен при охранителни и пастирски кучета. Това е този инстинкт, който ги кара да продължават да работят, дори когато се изтощят, както и когато има опасност, да преминават през неприятни препятствия, за да стигнат крайната цел.

Как виждаме ние този инстинкт? Ако теглим кучето в една посока, то автоматично ще се тегли в другата посока. Ако нещо се опитва да издърпа кучето надолу, то ще се дърпа по-силно нагоре, за да се измъкне. Ако има наоколо храна, то ще се стреми да я докопа. Ако иска да му хвърляме топката, ще започне да ни лае. Ако се уплаши от нещо, ще се опита да го нападне. Това е инстинкт за оцеляване.

Липса на граници и потискане на импулс

Естествения прозорец за учене на кученцата на потискане на импулсите започва на възраст около 6 седмици. В идеалния живот по това време майка им им дава ценни уроци и потиска реакциите им на нетърпение.

Когато си вземем кученце, ние го оставяме да се отпусне и то започва да използва инстинкта си за оцеляване. Мислим си, че сме добри към нашето кученце, като го оставяме да играе и да вилнее из цялата къща. Но това, което всъщност правим, е че го учим несъзнателно да ловува, да се бие, да тича, да лае, за да получи това, което иска по своя си начин, без да му определяме граници за спокойно поведение.

Емоции, химични реакции и поведение на кучето

В този период ние започваме да се караме или дърпаме кученцето когато се задъхва, ръмжи, лае или скача лудо по време на разходка. Но всъщност то „реагира” така на стимул, който намира за стресиращ или плашещ. Не можем да обучим кучето да не се страхува. Страхът е емоция. Но нашето куче не е непокорно. Не е лошо. То просто се страхува.

Трябва да променим емоцията. След като променим емоцията и реакцията на кучето ни ще се промени.

Защо да тренираме с храна?

Последни изследвания на учените доказват, че нивата на допамин се повишават, когато кучето се чувства удовлетворено, или пък когато бива награждавано. Когато кучето приема храна се освобождава допамин. Това го прави по-щастливо. Когато е щастливо, кучето не усеща страх и не проявява реакция на страх към даден стимул. Ето за това поведенчески специалисти препоръчват използването на храна, за да подпомогнем отделянето на веществото допамин и така да променим емоционалната реакция към стимул.

Преди да започнем да обучаваме на различни умения е добре да възпитаме самоконтрола на нашето куче. Трябва да го възпитаме, че не винаги получава това, което иска. Това е различно от изучаването на команди като „остави“, „не пипай“ и други забранителни дадено действие.

Не можем да принудим кучето да се самоконтролира. Не можем да обучим куче да спре да се страхува или вълнува.

Липсата на самоконтрол се прехвърля върху много поведения от ежедневието свързани с негативни, но и позитивни стимули. Кучетата, които нямат самоконтрол не могат да се справят с вълнения и растат превъзбудени, нахални или реактивни. Липсата на самоконтрол води до проблемни поведения като дърпане на повод по време на разходка, преследване на автомобили, лаене на топки, кражба на храна и скачане за поздрав.