ЗАЩО КУЧЕТАТА СЕ НУЖДАЯТ ОТ НАСЪРЧЕНО ОБОГАТЯВАНЕ?
Връщайки часовника само 40-50 години назад, животът на домашните кучета изглежда много по-различен. Често се движат, идват и си отиват, скитат из квартала и се срещат с други местни кучета….Времената са се променили. Сега кучетата се отглеждат на закрито, а щастливите могат да ходят на разходка с хората си всеки ден за по един час. Но какво правят през останалото време? Къде получават умствената си стимулация? Дали нашите кучета са щастливи да не правят абсолютно нищо с живота си?
В съвременните зооцентрове, развъдници и приюти през последните години предлагат дейности за обогатяване на живота и на жизнената среда на затворените животни. Това до известна степен подобрява живота им и замества дейностите, които биха могли да вършат в природата, като търсене на храна, например. Целта е да се поддържа физическото и психическото здраве на животното. Тези стимулации помагат за предотвратяване на скука и поведенчески проблеми, които често произтичат от липсата на умствена стимулация.
Но не искат ли и нашите кучета същото? Не заслужават ли и те да използват мозъка си? Кучетата са родени, за да душат. Но какво правят хората, когато кучето им спре, за да подуши земята? Издърпват го… Това на практика им отказва правото да бъдат кучета. Всяко животно на планетата е еволюирало, работейки за храната си. Но стопаните на кучета често просто сваляме храната в купа. 30 секунди нещо да се прави и след това… нищо.
ЗАЩО ЖИВОТНИТЕ ПРЕДПОЧИТАТ ДА РАБОТЯТ ЗА ХРАНА?
Храненето, ловът и търсенето са вродени поведения, които със сигурност се подобряват чрез учене, но в основата си те са инстинктивни и много животни прекарват огромна част от времето си, просто търсейки храна. Този инстинкт за търсене на храна е очевидно изключително важен от еволюционна гледна точка. Не успяваш да намериш достатъчно храна и може да умреш, преди да предадеш гените си; намираш достатъчно храна и ще получиш шанс да предадеш тези успешни гени, търсещи храна, на друго поколение. В крайна сметка имаме планета, пълна с животни с разумно силен инстинкт за търсене на храна. Професор Робърт Саполски обяснява, че допаминът се увеличава, когато за животните се появи възможност за придобиване на храна, а не когато те всъщност получават храната.
Ето защо все повече етолози и треньори на кучета прeпоръчват насърчаването на търсенето у нашите кучета, с което и даваме възможност да попълним някои от поведенческите дефицити, с които се сблъскват те поради съвременните си условия на живот като домашни любимци. Нито едно животно никога не е еволюирало, като е получило безплатна храна в купа. Всяка храна за кучетата ни, може да бъде възможност да им се стимулира мозъка. Това е възможност да се допусне естествено поведение и да се насърчи щастието.
Обсъдете това с вашият ментор по възпитание на кучето ви и наблюдавайте как ще се отрази подобно обогатяване на мозъчната дейност на емоционалното здраве на любимеца ви.
Кога обогатяването не е обогатяване виж тук.
