Сега го боли кръстът. А мен ме боли главата.
Когато започна връзката ни той беше много див. Откъде ме намери – не знам. Беше беден и несретен като църковна мишка. На нищо не приличаше според сегашните стандарти. Разбира се, започвайки да живее с жена, бързо влезе във форма. Баня, фризьор, сносна храна…
Тогава изкарвах пари и го издържах добре.
Беше много див. Скачаше и се биеше с всеки. Правеше се на мъж пред мен. Разправяше се. Понякога изчезваше. Чаках го като луда по градинките. Връщаше се винаги. Не беше твърде лоялен, докато не катастрофирахме. По негова вина. Е… той пострада повече. След като му кърпих раните и му слушах воплите няколко дни, стана лоялен. Нещо в него се преобърна. Кротна се малко. Вече бяхме 3 месеца заедно…
И аз не бях лесна. Напусках работа, започвах нова, от квартира на квартира. Постоянно го карах да свиква отново с ангажиментите ми и да се съобразява.
Къде ядяхме скъпо, къде си мажехме филии със салам отгоре… имали сме и такива моменти. Един салам за двама цяла седмица … бяхме много млади и не ни пукаше … веднъж даже живяхме 4 дни в кола. Между 2 квартири. Сосе багажа… то и колко багаж да сме имали…
Времето минава… Той изтърпя 3 мои връзки и все си остана с мен. Отгледа всичките ми дечица. Въпреки, че ме делеше с тях, не ги мразеше. Даже ги закриляше. Мъжете ми му станаха приятели.
Времето минава…
Една трета от живота ми съм с него…
Търпи ме. Болят го краката и кръстът, но не се оплаква когато мен ме боли главата…
Всяка вечер слиза трите стъпала, за да се добере до спалнята… трудно му е, но му е важно.
Смених му 100 пъти живота, но той мен не ме смени…
