Помислете за очакването на голямо събитие, подготовката, притесненията, планирането… Колко често сте преуморени или стресирани, когато най-накрая събитието се случи? Когато това събитие настъпи вие вече сте изгорели…
Кучетата са професионалисти в умението да предвиждат.
Това е умение за оцеляване. Да се научиш да предсказваш къде ще бъде храната и кога има опасност е от съществено значение за оцеляването.
Предвиждането за предстоящо вълнуващо или страшно събитие и очакването му, може да бъде толкова добро или лошо, колкото самото събитие.
Предвиждането е изтощително и превъзбуждащо.
Един от митовете, който се разпространява от вещите кучкари е, че кучетата имат нужда от рутина, за да са спокойни. Предвид инстинкта им естествено да търсят предсказатели за добри и лоши събития обаче, предвиждането се оказва един от основните пълнителни на кофата на тяхната възбуда. И почти винаги това им умение е основния буустър на техния песимизъм.
Кучетата естествено се стремят да търсят и запомнят неща, които предсказват какво следва в живота им. Активно ги търсят и намират творчески начини да си помогнат да предвиждат. Където и когато и да е. Идентифицират предсказуеми поведения и модели, които показват, че ще се случи нещо вълнуващо, разочароващо или страшно 24/7.
Тези поведения и модели, ние ги наричаме предиктори. Често срещани предиктори са вземане на ключовете, когато сте на път да излезете от дома, хващането на повода за разходка, звъненето на вратата или на телефона, когато идва куриер или гостенин, отварянето на шкаф или хладилник… Някои предиктори са очевидни, докато други са много фини. Но всичко, което педизвиква вниманието или създава вълнение или претоварване у вашето куче, допринася за състоянието на неговата кофа на стрес. А повишаването на възбудата е предпоставка за реактивни поведения.
Как да зарежете рутината?
ИДЕНТИФИЦИРАЙТЕ ВЪЛНУВАЩИТЕ ИЛИ СТРЕСИРАЩИ СЪБИТИЯ ЗА ВАШЕТО КУЧЕ. Каква е ситуацията, в която искате да подобрите поведението на кучето си? Кои са евентуалните предиктори, които можете да идентифицирате за ситуацията, които да започнете да правите непредвидими?
Пример: Куче подскача развълнувано, когато хванете повода му за разходка. Предикторът за разходка е поводът или репликата „разходка?“.
Променете модела и направете предиктора непредсказуем. Целта е вече да не предсказва едно и също събитие всеки път.
Пример: Хванете повода, разходете се из дома и наградете кучето си, когато се успокои. Оставете повода обратно на мястото му и си седнете обратно на дивана … или … Отидете до повода и пътьом наградете спокойното си куче и след това възобновете друга дейност.
ЗАРЕЖЕТЕ КУПАТА ЗА ХРАНЕНЕ. Кучетата обичат да работят за храната си. Всъщност повечето кучета, ако им бъде даден избор между хранене от купа и взаимодействие и ангажиране с храната, ще изберат взаимодействие. Когато играем игри, ние използваме храна, за да осигурим възнаграждаване на нашите кучета. Това преживяване с награда е това, което култивира отзивчивостта в ситуации от реалния живот и стойността в нас, така че дори когато храната е изчезнала, стойността остава в нас. За да разберете повече за премахването на купата за хранене от живота на вашето куче, разгледайте нашия наръчник.
ЗАРЕЖЕТЕ СТАНДАРТНАТА РАЗХОДКА. Разходките за кучето ви очаквано разочароващи ли са или свръхвълнуващи?
Ако висок процент от разходките ви са изпълнение с:
- прекалено опъване на повода или лаене по разсейващи стимули (кучета, хора, велосипеди, катерици, котки … )
- палаво, разсеяно поведение, лошо отзоваване, когато кучето не е на повод,
може би е време да се откажете от стандартната си разходка за известно време и да започнете да подготвяте кучето си за разходките, за които мечтаете…
СТЪПКА 1: Играйте игри, които насърчават отделянето от стимули и изграждат близост и фокус с вас. Играйте игрите в среда с малко дразнители (например в задблоковото пространство) и когато имате 100% успех, преминете към стъпка 2
СТЪПКА 2: Променете картинката, така че да не използвате аксесоарите, които кучето ви вече свързва с обичайните си разходки. Ако до сега сте ползвали нашийник, сменете с нагръдник и обратното. Сменете досегашния си повод. Всички сесии с новата екипировка (споменати в стъпка 1) трябва да се случват в среда с малко дразнители и много, много поощряване. Когато постигнете при тези условия 100% успех, може да се насочите към парка и да увеличите предизвикателствата. Направете го постепенно, като използвате различни маршрути. Увеличавайте сложността на средата постепенно. Не се стремете към дължина на разходките. Качеството е по-важно от количеството. Не се стремете към съвършенство, а към прогрес.
Изоставянето на рутината работи, когато искаме да оформим концепциите за спокойствие, оптимизъм и отделяне от стимули.
Кучетата, които имат по-малко предвидими графици, са много по-щастливи в ежедневието. Те са гъвкави, по-отпуснати и по-способни да се успокояват. Те намират ежедневния живот за по-лесен и неангажиращ.
Повишаването на гъвкавостта и ограничаването на възможностите за прогнозиране ще засили спокойствието на кучето и ще му позволи да бъде по-адаптивно към промени в живота си, включително появата на нови събития, като смяна на дома, пътуване, нов член на семейството, запознанство на улицата …
Непредвидимостта е самото начало на изграждането на оптимизъм у вашето куче.
*ако имате въпроси относно кои игри са най-подходящи за вашето куче, свържете се с нас*