Да живееш със страхливо куче…

КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ СТРАХ И БЕЗПОКОЙСТВО?

Може да е трудно да разберем страховете на нашето куче, но трябва да опитаме.

Ако живеем със страхливо куче, можем лесно да решим, че кучето ни винаги се плаши, оставяйки ни чувството, че не е възможно да се справим с всички тези проблеми и случаи на силна превъзбуда. Както всеки проблем обаче, и този може да бъде разбит на по-малки парчета и да се разгледат като далеч по-преодолими. За да разберем напълно къде страхът като поведение се вписва в личността на нашето куче, нека да определим няколко термина.

Страхът е емоционален отговор на нещо, което кучето вижда като опасност в околната среда. Страхът възниква в момента, в който се появи страшното нещо и започва да спада, когато кучето вече не е изложено на нещото. Страхът може да премине през всяко от сетивата, например страхът от звук може да възникне, дори ако нищо във визуалната среда не се променя. Обикновено страхът се появява от сетивен стимул.

„Генерализиран страх“ при кучетата е доста рядко срещан, но съществува – това означава, че кучето се плаши много от всичко, което може да бъде в околната среда по всяко време.

Безпокойството е различно от страха. Не е необходимо тревожното куче да е в присъствието на стимул, за да изпита безпокойство, защото безпокойството е ОЧАКВАНЕТО ЗА ОПАСНОСТ. Това означава, че кучето може да бъде тревожно през цялото време, защото очаква нещо лошо да се случи.

Стресът е физиологичната реакция на страх и/или безпокойство. Реакцията на стрес започва като реакция на опасност, независимо дали е истинска или възприемана от кучето. Когато тялото реагира на стрес, то подготвя кучето да избяга. Това е първият избор и цялото тяло на кучето се опитва да избяга в отговор на ума му за непосредствената заплаха. Ако бягството не е възможен избор (например, ако кучето на повод знае, че не може да избяга от страшни неща), може да покаже реакция на атака (лае и се ежи, изправя се, напада, за да изглежда по-голямо, за да изплаши заплахата) Ако кучето е научило, че нито един от предишните два избора не му помага – кучето може да покаже емоционално спиране като отговор на стрес (замръзване/надява се заплахата да премине бързо).

Ако мислим, че нашето куче се плаши от всичко, струва си да разгледаме точките по-горе и да се запитате дали то показва поведение на стрес през цялото време или успява да ескалира и след това да се успокои. Реакцията на страха е типична, тъй като тя се случва бързо при наличие на опасност, но след това, когато опасността е изчезнала, тя се регулира, уравновесява и преминава в спокойствие. Независимо дали се плаши или се успокоява, начинът, по който се чувства нашето куче, ще бъде показан в неговото поведение. Признаците на стрес ще се засилят, когато то започне да изпитва страх – като облизване на устните, прозяване, поглед встрани, повдигане на козината … и езикът на тялото му ще се промени. Когато премине в обратна посока към успокояване, тези признаци ще се забавят и в крайна сметка ще изчезнат.

Ако наблюдаваме внимателно, ще можем да видим малки постепенни промени в езика на тялото на нашето куче, които ще ни кажат какво в околната среда предизвиква емоционалната му реакция и ако не се вижда промяна в средата, то разбираме, че кучето по-скоро страда от безпокойство.

Знанието е сила, когато започнем да го използваме. Просветленото наблюдение, ще ни покаже поведението на нашето изплашено куче много по-ясно.

Снимка: Росица Босяцка

Яснотата ни дава силата да предложим правилния вид помощ на нашето куче и да му помогнем позитивно да обработи страховете си и да се балансира.

Винаги следвайте етичните си норми във възпитанието на вашето куче!