За да разглеждаме кихането като част от езика на тялото на кучето, задължително преди това трябва да сме изключили основни здравословни/физиологични причини като:
- алергия;
- настинка;
- инфекция;
- проблем с венците или зъбите;
- чуждо тяло.
Много кучета използват кихането като сигнал за комуникация.
Когато играят с други кучета, общуват помежду си чрез кихане, показвайки, че са развълнувани и се забавляват. При високo ниво на възбуда/араузъл, те често кихат по-плитко, издавайки пръхтящ звук. Характерно е за т.нар. зуумита (zoomies – бягане/въртене наоколо с голяма скорост).
Има кучета, които ще се опитат да привлекат вниманието с “фалшиво кихане”. Гледайки или приближавайки се към нас, кихат, просто за да напомнят за себе си.
Кихането може да ни показва също, че кучето има нужда да се успокои, да забави темпото и да си почине.
Съществува и т.нар. “обратно кихане”, което за разлика от нормалното кихане, представлява внезапни, бързи и повтарящи се вдишвания през носа, последвани от пръхтене. Най-често се среща по време на игра.
Генетично предразположени към по-често кихане са т.нар. брахицефални породи – мопс, пекинез, булдог, кавалер кинг чарлс шпаньол, боксер, ши-тцу и др., поради формата на муцуната и гърлото си.
Според Bruce Fogle, ветеринар и автор на книги, кучетата кихат когато са развълнувани, защото сбръчкват носовете си, което причинява гъделичкане.
“Какво се опитва да ни каже нашето куче” е наръчник, който ще те запознае с Езика на тялото на кучетата.
