Наблюдавайки нашето куче и действията, които предприема в различните ситуации, в които попада, ние доста ясно можем да забележим, че то избира специфични движения/реакции или липса на такива, с които се опитва да се справи не само с проблемите си, но и с желанията си в дадена ситуация. Тези действия се наричат стратегия за справяне.
Тази стратегия може да бъде два вида – активна или пасивна.
Активната стратегия за справяне включва движение и активност.
Например скачане, ходене, лаене, нападане и други. Та дори и избора на кучето ни да избяга в дадена ситуация е активна стратегия за справяне с нея.
Пасивната стратегия включва замръзване и статично поведение.
Например замръзване, сядане, лягане и други.
Разговорно можем да я наречем “безпомощност”.
Начинът, по който кучето ни ще реагира в дадена ситуация, се влияе доста от неговата генетика и неврология. Например, няма как да очакваме от един ретрийвър да не апортира изтървани или подхвърлени предмети, нали? Все пак тези кучета са селектирани точно с такава цел – да носят неща на човека.
Историята на нашето куче също има голямо влияние върху това какво то ще избере да направи в дадена ситуация. Често то не би направило нов, неизпробван до сега избор, който все още няма стойност за него, а би се доверило на някой стар, добре изпитан такъв, избирайки поведение, което вече веднъж или многократно е проработило в негова полза в подобна ситуация.
Затова е добре ние да работим с него, изграждайки стойност в изборите, които желаем то да прави, учейки го как ДА реагира, подготвяйки го ЗА ситуацията, развивайки неговите концепции за оптимизъм, флексибилност (адаптивност), толерантност към фрустрация (разочарование). Тогава е доста по-вероятно то самó да направи този нов (желан от нас) избор, променяйки своята стратегия за справяне например, от пасивна – да замръзне при среща с друго куче, към активна – да подмине кучето.
Затова е важно, преди да поставим кучето ни В дадена ситуация, да се замислим дали то реално е готово ЗА нея. Все пак, не желаем най-добрия ни приятел да се чувства и да реагира безпомощно в дадена ситуация, нали?
Колкото по-оптимистично и адаптивно е нашето куче , толкова повече нови стратегии ще бъде склонно да изпробва, дори в ситуации, които преди са му носели негативни преживявания.
Възможно е всичко това да звучи доста познато, защото както кучетата, така и ние, хората, използваме такива стратегии за справяне в нашия живот. Например, когато човек, който се страхува от пчели е в ситуация с такива, неговата стратегия може да бъде пасивна – да замръзне, а друг отново страхуващ се човек в същата ситуация може да използва активна стратегия за справяне и да побегне надалеч.
“Какво се опитва да ни каже нашето куче” е наръчник, който ще те запознае с Езика на тялото на кучетата.
Илюстрации: @funkygabandco