Кучета имат впечатляващите около осемнадесет (18) мускула, общо около тридесет и шест (36) за двете си уши, но този брой става наистина изумителен, когато го сравним с броя на мускулите отговарящи за уши при хората – едва по три (3) мускула отговарящи за всяко наше ухо.
Дали тези мускули не са толкова много с причина? Разбира се! Те отговарят за това как кучето ще движи и позиционира всяко едно от ушите си – дали те ще бъдат отпуснати, прибрани назад, настръхнали и т.н.
Всяко ухо може да бъде движено в различни посоки, като например надолу, нагоре, настрани и дори независимо едно от друго.
Когато се чудим, как се чувства нашето куче в дадена ситуация, разположението на ушите би ни подсказало доста конкретно, важното е просто да се загледаме.
Когато кучето се чувства спокойно, най-често ушите му биха били в своята естествена позиция – отпуснати без никакво напрежение в тях.
При ситуация, в която около кучето се случва нещо интересно, което много го вълнува, ушите му биха били леко повдигнати и биха изглеждали леко напрегнати. Да, дори и кучетата с клепнали уши могат да повдигнат леко ушите си – техните уши се местят в основата, измествайки се леко напред и нагоре.
В ситуации, в които кучето се притеснява, ушите му е доста вероятно да се приберат назад.
Често този сигнал е придружен и от други, като облизването на нос и бърни например (те са част от сигналите включени в стълбата на комуникацията, разработена от Kendal Shepherd, водещ специалист по поведение на кучетата).
Когато наблюдаваме позицията на ушите, е добре да имаме предвид, че едно куче с клепнали уши не може да изправи ушите си така, както куче с изправени уши – например куче от породата дакел и германско овчарско куче. Добре е да наблюдаваме основата на ушите и цялостния език на тялото, за да можем да разбираме по-добре кучетата.
“Какво се опитва да ни каже нашето куче” е наръчник, който ще те запознае с Езика на тялото на кучетата.