Тази игра е наистина вълшебна за задържане фокуса на кучето
С нея постепенно изграждаме ходене “Редом”, а кучето остава ангажирано и активно участва, влиза в синхрон с всяко наше движение – все пак храна пада от небето… така де, ръката.
Ключовата дума е “пада”. Не просто подаваме храната в устата, а то трябва да я улови. Затова трябва да е концентрирано. И по този начин успява да игнорира средата и какво се случва наоколо.
Всичко започва с умението на кучето да улови във въздуха подхвърлената от нас награда. Някои кучета се справят по-бързо, други по-бавно – не се притеснявайте, при всички случаи ще са фокусирани в ръката, която е източник на храната. Пробвайте различни позиции и различни награди, докато намерите най-лесния за кучето вариант да улавя падащата награда. И се старайте да сте точни, вие да уцелите устата му.
За някои е по-лесно, ако в началото подхвърляме от позиция пред кучето, от известна дистанция, за да може да проследи траекторията, а не точно над главата му; храната да е такава, която лесно се вижда като цвят и размери; това кучето да е гладно също е допълнителна мотивация.
След като успява да улавя подхвърлената награда, можем да използваме това умение на кучето, за да упражняваме успоредното ходене с нас, което хората често смятаме за даденост. Това то да ни следва във всяка посока, завивайки, сменяйки посоките, не е естествено за кучето, ние трябва да го научим. Затова и много кучета не ходят добре на повод, защото не сме ги научили. В ежедневието изобщо не е нужно да ходят през цялото време плътно до нас без да отместват поглед, защото това е много натоварващо за тях. Но тази игра ще ни помогне много за спокойното ходене на повод като цяло.
Как играем?
Държим храната в ръка, обърната с дланта нагоре, кучето е до нас, под ръката и в един момент ние отваряме пръсти и от там пада наградата, която то улавя.
Не бързаме да пускаме следващата награда, оставяме времеви интервал между две падащи парчета храна. Нека този интервал варира.
Хубаво е да държим кучето в стоеж, защото това ни дава възможност да добавим движение напред, а с времето дори и назад.
Това, което е важно да отбележим е, че няма проблем, ако кучето не хваща всяка награда. То самО ще се стреми следващия път да се позиционира така, че да успее, защото по този начин ще стигне по-бързо до храната, вместо да трябва да я търси след това по земята. Хубаво е и да остава право, а не да сяда, защото това ще ни позволи да включим движение. Това в реалния живот ще ни помага при разминаване с дразнители и когато трябва бързо да се изнесем от някоя ситуация. Играейки достатъчно дълго, дори да нямаме храна в даден момент, самата ни ръка в тази позиция ще стане сигнал за кучето да се фокусира в нас. Не забравяме да играем и на повод – това е важно!
Това е игра в развитие и не е нужно да бързаме. Започваме от нивото, на което е кучето ни и надграждаме. Дори това да означава да му подаваме храната в устата първоначално.