Какво чувстват и какво "казват" кучетата
Кучетата са социални животни, така че комуникацията е от ключово значение за поддържането на мирно съжителство с другите. Те имат свой език, който им позволява да предават емоционалното си състояние и намерения на околните – хора и животни.
Колкото по-добре разбираме емоциите, които изпитват нашите кучета, толкова по-добре можем да разберем защо правят това, което правят.
Някои от изразните им средства може да са по-забележими (лай, квичене, ръмжене, вой…) и да изглеждат по-познати на нашето човешко възприятие за език.
Стълба на ескалация на поведенията
По-голямата част от комуникацията при кучетата обаче се осъществява безшумно чрез езика на тялото – изражението на лицето, позата на тялото. Вероятно преди кучето да започне да общува по-силно чрез звуци, е имало някакъв тих език на тялото, който е останал незабелязан.
За много хора ръмженето на кучето е първият признак, че кучето им се чувства некомфортно, стресирано, уплашено или застрашено в дадена ситуация. И за съжаление, понякога дори ръмженето се пренебрегва, а това може да доведе до посягане за хапане или ухапване като крайна мярка. Но както можем да видим от стълбата на агресията при кучетата – това се случва на върха!
Стълбата на агресията е илюстрирано обобщение на жестовете, които кучето използва, когато се чувства стресирано или застрашено.
Като разпознаваме и уважаваме най-ранните признаци, че кучетата ни се чувстват некомфортно, често можем да предотвратим ескалирането на агресията.
Това може да е толкова просто, като да му дадем възможност да се отдалечи от това, което то възприема като заплаха!
Какво в действителност ни показва нашето куче?
Когато започнем да наблюдаваме внимателно кучето си, ще забележим колко често то “говори”.
Този мълчалив език е много фин и се осъществява чрез съзнателни сигнали, като например обикновено завъртане на главата, облизване на устните, прозяване, повдигане на лапата, замръзване и много други.
Разбирането на това, което казва кучето ни, може да ни даде много полезна информация, например кога то е спокойно и шастливо, кога е изплашено и нервно от случващото се или кога е раздразнено и има вероятност да посегне да хапе.
Целта на този наръчник е да се научим да наблюдаваме, забелязваме и разтълкуваме най-важните послания, които нашето куче ни изпраща.
Тъй като всяко куче е индивидуалност и изразява страх, агресия, стрес или радост по различен начин, няма строги правила за тълкуване на езика на кучешкото тяло. Всяко куче използва тези сигнали на база своите умения, моментно състояние и предишен опит, за да съобщи намеренията си и да гарантира личната си безопасност, като чрез тях повлияе на поведението на отсрещната страна.
Можем да използваме диаграмата на емоциите (спокойствие, възбуда, страх, тревожност), за да групираме сигналите в комуникацията при кучетата. Задължително е винаги да имаме предвид, че в дадена ситуация кучето може да демонстрира сигнали от различни групи.
Например да започне да проявява сигнали на възбуда в отговор на даден стимул, да реши, че този стимул е заплаха и да премине към агресивни сигнали, сигнали на страх или дори комбинация от двете. Освен това, знаейки влиянието на цялостната възбуда, не трябва да забравяме, че стресът може драстично да повлияе на реакцията на кучето в дадена ситуация. трябва да разглеждаме кучето като цяло и съвкупността от езика на тялото му и конкретната ситуация/околната среда, за да получим “общата” картина на това, което кучето съобщава, какво може да се случи по-нататък и какви трябва да бъдат нашите подходящи реакции.
комуникация
В повечето случаи най-лесно ни е да разпознаем кога кучето е спокойно. Спокойното куче изглежда така, все едно не му пука за нищо на света.
Тялото му е отпуснато, движенията са свободни и плавни.
Главата и ушите му са в неутрално положение, очите са меки, без да се вижда бялата им част.
Устата му е отпусната и леко отворена, ъгълчетата могат да са обърнати нагоре (почти изглежда, че се усмихва),езикът може да виси небрежно настрани.
Опашката виси свободно, може да я поклаща с широки въртеливи движения или пък наляво-надясно.
Често е в легнало положение, понякога дори в позиция с изпънати назад крака като жаба (ето това е отпуснато куче!).
Повече за това какво изразяват различните части и позиции на тялото:
Комуникация при
Да разгледаме какво се случва, когато възбудата се повиши и как се променят сигналите на кучето в зависимост от това дали тази възбуда е свързана с нещо приятно или нещо неприятно.
Възбудата или вълнението могат да се дължат на много фактори – личностни особености, включително възраст (особено характерна за юношеския период), неудовлетворени нужди, живот в ограничено пространство, липса на физически и психически развлечения и т.н.
Ако кучето е открило нещо, което го интересува, или нещо непознато, тези сигнали означават, че то е нащрек и внимава, докато преценява ситуацията, за да определи дали има някаква заплаха и дали трябва да предприеме някакви действия.
Опашката е хоризонтална (но не скована и настръхнала). Може да се движи леко наляво-надясно.
Ушите са насочени напред (може да трепват, все едно в опит да уловят звук)
Очите са широко отворени
Челото и носът са гладки
Устата е затворена
Лек наклон напред на тялото, все едно стои на пръсти
Възбудата често е отговор на стимул, който кучето харесва: човек, куче, играчка...
Щастливото развълнувано куче вероятно ще търси очен контакт и може да изглежда все едно се “усмихва” с отворена уста и висящ език.
Ушите му са щръкнали, а очите отворени и “светнали”.
То размахва опашка и дори подскача радостно.
Може да играе с поклон: задницата във въздуха, предната част на тялото по-ниско, ако е развълнувано от благоприятен стимул (човек или играчка).
Тази поза е основната покана за игра. Тя може да бъде придружена от възбуден лай или игриви атаки и отстъпления.
Този набор от сигнали може да се използва, когато кучето иска да покаже, че предишно негово по-грубо поведение не е било заплаха или предизвикване.
Възбуденото поведение обаче може да се дължи и на неблагоприятен стимул: например нежелан човек, куче или ситуация.
Сигналите за възбуда в отговор на неблагоприятен стимул могат да бъдат съчетани със сигнали за страх (като например треперене или ниско спусната/прибрана опашка) или с тревожни сигнали (като крачене или въртене) и дори да прераснат в настъпление.
Границата на преминаване от едно емоционално състояние в друго е тънка и понякога поведенията ескалират много бързо.
Някои често срещани поведения, които се наблюдават при възбудени/развълнувани кучета са скачане, хъмпене, хващане с уста/хапане.
В зависимост от степента на възбуда, хапането може да бъде меко (контакт със зъбите, но без натиск или болка) или твърдо (контакт със зъбите, причиняващ болка и дискомфорт) или захапване на каишка или дреха.
При повишаване на възбудата козината на кучето може да настръхне, то да изправи стойката на тялото си, да вдигне опашка, често размахвайки я стегнато, очите му са широко отворени и много съсредоточени, ушите обикновено са напред или нащрек.
Стратегии за справяне на кучето
Ако кучето ни се сблъска с нещо, което възприема като заплаха, то ще реагира по един от петте начина: замръзване (може да спре и да остане неподвижно), бягство (може да се опита да избяга), борба (може да нападне), флирт/заиграване (може да се държи глуповато, да се прави на шут и да подскача наоколо, опитвайки се да обърне ситуацията на игра) или да си намери стадо (може да се скрие при нас или при някого, когото възприема като свой защитник).
Ако първото избрано от него поведение не сработи, то може да бъде принудено да опита друго, да избере алтернатива, за да се почувства самото то по-добре в тази конкретна ситуация – например да се бие, ако замръзването, заиграването или присламчването за закрила не възпрат заплахата.
комуникация
Когато кучето е в негативния спектър на емоциите, но възбудата не е толкова висока, в употреба влиза тревожната комуникация
Тревожното куче държи тялото си ниско, сякаш се опитва да изглежда по-малко, сковано е, тежестта пада на задните крака. Ушите са плътно прилепнали към главата, опашката е спусната надолу, а ако се страхува, може да е прибрана между краката. Главата е ниско и отклонява поглед, така че се вижда бялото на очите (т.нар. “китови очи”).
Езикът на тялото на тревожното куче включва прекомерно задъхване, ходене напред-назад и липса на концентрация. Може да му пада козина и да слюноотделя повече.
В зависимост от стратегията му за справяне, може да демонстрира отсъствие на поведение и да изглежда “затворено” или да действа превъзбудено, в резултат на стреса и безпокойството. Ако е в затворено пространство, може да лае, да ходи постоянно, да обикаля в кръг, да се нахвърля срещу преминаващи покрай него други кучета/животни, хора или всякакви движещи се предмети.
Куче, което скача в предната част на пространството, когато се приближи човек, показва комуникационни сигнали за възбуда/вълнение.
Докато куче, което скача между страничните стени на ограденото пространство, без да се приближава никой, показва комуникационни сигнали за тревога.
поведение
Тревожното куче често избира някое нормално поведение, което обаче е извън контекста – като например безцелно душене наоколо, чесане без да го сърби, хапане на собствените лапи или други части на тялото, облизване на носа или устата, когато не е гладно и няма храна, изтръскване, сякаш е мокро, когато не е, да се задъхва прекомерно (когато не е горещо или не е имало физическа активност), да се прозява (когато не е уморено).
Това са т.нар. изместващи поведения, които помагат на кучето да се самоуспокои и да пренасочи вниманието от себе си към нещо друго.
Ако се приближава предполагаема или действителна заплаха и кучето е нервно или се чувства некомфортно, то често ще избере поведение, несъответстващо на ситуацията, което отклонява вниманието на заплахата от потенциално негативното ѝ намерение.
Тези поведения се появяват, когато кучето изпитва противоречиви емоции и се опитва да отклони стреса, несигурността, тревогата или разочарованието.
Някои от възможните причини за изместващо поведение могат да бъдат умора, стрес, свръхстимулация или реакция на натиск.
Тези поведения често се изпълняват, когато кучето има нужда от отдушник за своята натрупана енергия или неудовлетвореност, но могат да се превърнат в натрапчиви (например прекомерно въртене или близане), ако не намира такъв отдушник.
Други конкретни сигнали, които могат да бъде класифицирани като изместващо поведение, в зависимост от интерпретацията, включват кихане, захапване на повода, хапане (на ръце, крака или дрехи), хъмпене, дъвчене/гризане, търкаляне по земята, облизване или дъвчене на части от тялото, зууми (бягане/въртене наоколо с голяма скорост), хиперактивност, непрекъснато крачене, риене на земята със задните крака.
Ключово е да се отбележи, че тези поведения имат този смисъл, когато са извън контекста.
Поведения при
Тревожна комуникация използват и кучетата, които изпадат в депресия, макар по-вероятно тя да има конкретна обективна причина – лошо здраве и специфични събития, като загуба на член на семейството или смяна на дома (осиновяване в друго семейство).
Депресивното куче може да избягва визуален контакт и да търси уединение.
Очите му са безизразни и тъжни, с повдигнати вежди, опашката му е ниско.
Може да загуби интерес към храната и към неща, които преди са му доставяли удоволствие, като общуване и игра.
Тялото е снишено
Опашката е ниско
Ушите са дръпнати назад
Зениците са разширени
Учестено дишане, крайчетата на устата са дръпнати назад
Потене през възглавничките на лапите
Тези сигнали излъчват стрес, причинен от общуване или от самата среда, но не са адресирани към някого конкретно.
комуникация
Когато кучето остане в негативния спектър на емоциите и възбудата и стресът се покачат, сигналите започват да стават много по-ярки. Обикновено тази комуникация се нарича.
Реално това са нормални и естествени поведения при кучетата и животните като цяло (наблюдават се и при хората).
Често са предизвикани от стимул, който кучето възприема като заплаха: например човек, друго куче или неодушевен предмет.
То използва тези комуникационни сигнали, за да покаже, че е готово да защити себе си, територията си или своите притежания от въпросната заплаха.
Когато кучето се чувства предизвикано, тялото му е стегнато и изправено, за да изглежда по-високо. Лицето е напрегнато, носът набръчкан, устата му плътно затворена, освен ако не бъде допълнително провокирано да вдигне бърни, за да оголи зъбите си.
Може да ескалира до ръмжене, лай и щракане със зъби във въздуха. Очите му са широко отворени и изпъкнали, като се вижда склерата, погледът е твърд и съсредоточен. Ушите му може да са притиснати назад. Козината по шията и гърба може да настръхне.
Опашката е високо вдигната и може да се движи отривисто.
Докато разтревоженото куче се накланя леко назад, така че тежестта му пада върху задните крака, разгневеното куче се накланя напред, така че тежестта му да е върху предните крака.
В много случаи агресивните пози на тялото или вокализацията са предупредителни сигнали и поведението на кучето може никога да не прерасне в ухапване.
Правилното разчитане и вслушването в предупредителните сигнали на кучето е най-добрият начин да се предотврати ескалация на агресивното поведение, докато кучето се опитва да комуникира реалното си състояние, така че отсрещната страна да го разбере.
Този наръчник е съвместен проект на Моето Куче, Петя Войнова и завършилите „Академия Редом с Моето Куче“ PDT треньори:
Цветомира Колева, Неделина Златева и Божидара Стоянова
Илюстрации: @funkygabandco
©Моето Куче 2023
