Бебешкото хапане и защо често чуваме „Опитах всичко, но нищо не работи“

Един от най-често срещаните „проблеми“, който се дискутира във всяка кучешка група е въпросът за бебешкото хапане на игра.

В културно отношение ние сме склонни да забелязваме повече „грешните“ поведения, а не „правилните“. Това е така, защото са такива родителските модели, израснали сме в организирана религия, училище, законност и ред, правила на работното място и т.н.. И това е причината, поради която ние хората сме толкова склонни да „наказваме“. В основата на нашите същества е да мислим в посока „това е грешно, това е лошо, трябва да се поправи“. Гледах клипче, в което е снимано малко дете, което се учи да говори. Снимано е сладко взаимодействие между детето и кучето и през цялото време бащата се смее на детето и повтаря „Не, не, не, не Бъди“ на кучето. Всъщност това дете от малко се учи, че да казваш „не“ на другия (кучето) всъщност е правилната комуникация. Научава това от наблюдението на взаимодействията на баща си и кучето.


Да се върнем на „хапането“ и защо често четем „Опитах всичко, но нищо не работи“.

Ще разгледам съветите, които най-често се дават в кучешките групи на въпроси свързани с упоритото бебешко хапане.


„Кажете му строго „НЕ“ и го тупнете по муцунката.“ 

Това учи стопанина на малкото кученце да започне да казва „не“ и не предлага решение на кученцето какво поведение е приемливо, вместо хапането. Когато казваме „НЕ“ и не сработи, вероятността да започнем да казваме по-строго „НЕ“ и по-строго наказание за поведението, става все по-вероятна опция. Тези ескалации на нашата реакция включват „потупване“ по носа (удряне на кучето), по-силно потупване на кучето, хващане за врата и раздрусване, изблъскване на кучето от ръцете ни… Виждали сме всички тези съвети за действие …. Така ние наказваме поведението, но не изграждаме ново поведение на негово място.


„Дайте му нещо друго да гризе, за да си чеше зъбките“

Това е добронамерен съвет и не е най-лошият. Предполага се обаче, че кученцето винаги хапе, защото го сърбят зъбките.


Най-често малките хапят, защото са превъзбудени, тъй като са твърде уморени, гладни, жадни, топло им е, имат нужда от тоалетна. Хапането почти винаги е поведение, с което кученцето се опитва да ни каже, че нещо не му е комфортно. В много редки случаи кучето би ни хапало, защото му се дъвче нещо, за да си чеше венците. Ако има такава нужда, то просто ще започне да гризе нещо. Когато кучето ни напада като в игра и ни хапе за ръцете и краката, то иска нещо да ни каже. Нещо от изброените опции не му е наред. Хапането е поведение на фрустрация и кученцето го използва, за да ни привлече вниманието върху нуждата си. Предоставянето на нещо за дъвчене може да помогне, за да не гризе пантофа ни, но няма да помогне да не ни хапе нас, тъй като не отговаря на нуждите на кучето по време на това поведение и не обяснява на кучето какво да прави, за да ни заяви за нуждите си, вместо да ни хапе нервно.


„Замръзнете, спрете да се движите, извикайте силно, обърнете гръб и игнорирайте, докато кучето се успокои.“

Високият писък е съвет, който обикновено се дава, тъй като имитира какво правят другите в кучилото. Вашето кученце знае, че не сте куче и най-често тази тактика води до възбуждане на кученцето още повече. Този подход отново се фокусира върху спиране на поведението, а не върху изграждането на ново поведение, вместо хапането и отново не адресира реалната необходимост на кучето и причина за поява на поведението. Доста стопани споделят, че след като са използвали този подход, кученцето им се изнервя още повече и се нахвърля още по-настървено да хапе.


„Когато ви захапе, просто излезте от стаята за няколко минути“ 

Това означава, че искаме кучето да различава „правилно от грешно“. Когато започнем да мислим през призмата на „правилно и грешно“, отваряме вратата за нагласата „той знае, че е сгрешил“. Кучетата нямат морален кодекс и не могат да различат правилно от грешно. Те могат единствено да оценят кое поведение им носи награда и кое – не. Езикът, който използваме е изключително важен, защото той определя нашите нагласи. С този съвет отново се фокусираме върху спирането на поведението, а не върху изграждане на заместващо поведение и покриване на нуждата, която води до това поведение.


А какво да правим, след като тези съвети не са подходящи?

Хапането е напълно нормално и кученцето ще го израсте с напътствия от наша страна. Винаги трябва да помислим първо за нуждите, които може да има бебето в този момент – тоалетна, сън, охлаждане, затопляне, глад, жажда – това ни е първата стратегия за справяне с хапането. Ако подсигурим тези нужди, възбудата на кучето ще спадне.


Хапането е симптом на необходимост, която не е удовлетворена в почти всички случаи.

Докато играете с играчка с вашето куче, използвайте момента да го учите да пуска и да се пренасочва към втора играчка, за да започне да оформя нови поведения, когато има нужда да хапе и да дърпа. Казвам, че „ние трябва да ги учим“, а не „те трябва да се учат“. Това поставя тежестта и отговорността за поведението върху нас, а не върху кученцата, които са на тази планетата само от няколко седмици.


Оформянето на ново поведение не бива да се случва само по време на нежеланото поведение. Оформянето на ново поведение се случва постепенно и влагайки мисъл какво искаме да получим като краен резултат. Изградените нови поведения ще започнат да се появяват като алтернативи на нежеланите поведения, ако вече сме ги представили като наградени и желани и кучето има положителен резултат от тях. Изграждането на нови и желани от нас поведения, които да се превърнат в език на кучето и то да ги използва в целия си житейски опит най-лесно се случва чрез игри.


Ако всички нужди са адресирани, учили сте бебето, играейки да отпуска захапката от играчката си, следващото нещо, което можете да направите, когато кученцето е превъзбудено и фрустрирано е да го сложите в заграждението (клетката), да си вземете чаша чай и книга, да седнете на пода до него от другата страна на решетката и да изчакате да се успокои. Дишайте дълбоко и се опитайте да останете спокойни. Бебето ще забележи това и ще започне да прави същото – да се отпуска и успокоява.

Ако започнем да гледаме на кученце, което хапе по същия начин, както гледаме на бебета, които плачат, защото имат някаква нужда, която не е удовлетворена, и започнем да ги подкрепяме как да се срещат с тази нужда, започваме да изграждаме връзката си по-дълбоко.


Трудно е да се обработва нова информация, когато тя се противопоставя на вече съществуващи убеждения и знания. Нашите подходи много често (може би най-често) се основават на спиране на нежеланото поведение чрез наказание. Има по-лесни начини, които са по-ефективни, ние просто не се сещаме да помислим за тях, тъй като не сме имали практика в досегашната си история.

Заради всички нас мисля, че трябва да започнем да търсим начини да научим нашите кучета какво искаме да правят, а не да спираме това, което не искаме да правят. Промяната на стереотипите и нагласите е трудна, изисква да се отпуснеш и да опиташ…


Всички гореспоменати примери за съвети включват “наказание” като подход. От поведенческа гледна точка „наказанието“(punishment) е добавяне или отстраняване на нещо след дадено кучешко поведение, което прави това поведение по-малко вероятно в бъдеще. Това е научно определение, но ние сме склонни да даваме оценка на тази дума по културни причини.


Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *