Често това, което определя дали кучето е стресирано или индиферентно са здравето на неговия мозък или черва.
Проблемите, които имаме като „реактивност“, лаене вътре и навън, дърпането на повода, разсейването, … са резултат от сложно взаимодействие между мозъчното здраве, жизнеността на чревната флора и тренировките на нашето куче. Тези три компонента работят заедно, за да се случват поведенията, които то избира. И когато нещата не вървят или се влошават, трудно можем да разберем причината.
МОЗЪЧНО ЗДРАВЕ
Нивата на някои невротрансмитери (като серотонин) влияят на настроението, спокойствието, нивата на енергия и избора, който правим, както при нас, така и при животните. Многобройни проучвания, показват, че допълването на диетата с тези невротрансмитери при кучетата, води до подобряване на поведението им (Bosch et al., 2009; DeNapoli et al, 2000; Kato et al., 2012).
ЧРЕВНО ЗДРАВЕ
Стомашно-чревната нервна система (т.е. червата) и централната нервна система (т.е. мозъкът) са тясно свързани и взаимодействащи и това има връзка с различни състояния, като стрес, липса на спокойствие, страх и тревожност. А това са най-честите причини за проблеми в поведението при кучета (Heijtz et al. 2011; Kirchoff et al. 2019; Yang et al., 2019)
Има все повече доказателства, че микробиома (т.е. общността на малки микроби, които живеят вътре в червата на кучето) директно създават невротрансмитери (като серотонин), както и влияе върху производството на тези химикали в други области на тялото. Това от своя страна има огромно пряко въздействие върху здравето на мозъка.
КАК МОЖЕМ ДА ПОДОБРИМ РАБОТАТА НА МОЗЪКА И НА ЧЕРВАТА?
Признаци за срив в обучението, здравето на мозъка или това на червата са: лаене; нахвърляне; реактивност към хора, кучета и други животни, теглене на повод; разсеяност по време на разходка; агресивни прояви; звукови фобии; тревожност от раздяла; общо безпокойство; липса на мотивация за взаимодействие или обучение; обща летаргия;
ХРАНЕНЕТО. ОТ НАС ИЗЛИЗА ТОВА, КОЕТО ВЛИЗА
Това, с което храним кучето представлява градивните елементи, чрез които то поддържа спокоен, уверен и балансиран подход към живота.
Микробиома на червата е тясно включен в метаболизма на триптофан. Триптофан е основна аминокиселина за кучетата (т.е. тя не може да бъде произведена в организма и трябва да се набавя чрез диета). Триптофанът е биохимичен предшественик на невротрансмитера серотонин. Ниските нива на серотонин са свързани с повишена депресия и тревожност при хората и засилено поведение, свързано с агресия при кучета, котки, плъхове и прасета. Следователно, ключът към подобряването на този процес е първо да се поддържа здравето на червата и второ, набавянето на адекватни източници на хранителен триптофан.
Естествени източници на триптофан са месо от пуйка, сьомга, тиквени семена.
УПРАЖНЕНИЯ И ФИТНЕС
Доказано е, че упражненията повишават многообразието на микробиома при хората и влияят върху здравето на червата и мозъка (Clarke et al., 2014). Същото важи и за нашите кучета.
Упражненията, обаче са възбуждащи. Когато играем игри с преследване, когато правим дълги разходки, когато натоварваме кучетата с физическа активност с очакването да ги изморим, ние също така повишаваме нивата на техния араузъл и това може да доведе до преливане на кофата.
Фитнесът за кучета, обаче не е толкова възбуждащ. Той включва много дейности, които успокояват, но междувременно изграждат фитнес. Предимството на фитнеса е, че можем да го правим у дома. Фитнесът е чудесна възможност за дните, в които не можем да осигурим достатъчно преживявания навън на нашето куче. Фитнесът насърчават разнообразието на микробиома.
СПОКОЙСТВИЕТО Е ЗДРАВЕ
Липсата на спокойствие се отразява негативно на микробиома на червата.
Честото вълнение, страхът и така наречената „реактивност“ причиняват намаляване на притока на кръв към червата, което ги прави по-малко гостоприемна среда за чревните бактерии, както и има пряко отрицателно въздействие върху самите чревни микроби. Това може да доведе до порочен цикъл на влошаване на здравето на червата, а от там и благосъстоянието на мозъка и поведението.
Можем да структурираме деня на нашето куче, следвайки няколко принципа, с които да насърчим и оформим повече спокойствие.
1. Пасивни успокояващи дейности. Ангажирането на кучето в успокояваща дейност, в която нашето участие е минимално, давайки време да се наслади на известно обогатяване. Това може да са неща като разпиляна храна в килимче, пълнен конг, дехидратирани лакомства за дълго гризане, поощряване на душене, дестрес разходки. Всички тези дейности водят до успокояване на възбудата на кучето.
2. Протокол за спокойствие. Или награждаване на кучето за правене на нищо. Избираме всички моменти, в които нашето куче е естествено спокойно, всеки момент, в който не прави нищо и просто си лежи и спокойно подаваме наградка, за да поощрим това естествено спокойствие. Успехът на протокола за спокойствие идва тогава, когато успеем да подаваме наградата максимално незабелязано от кучето на мястото, на което е легнало.
3. Здрав сън. Доказано е, че промените в модела на съня и нарушаването му имат отрицателни ефекти, както върху мозъка, така и върху здравето на червата, причинявайки двойно негативно влияние върху поведението (Voigt et al., 2014).
Естествено, когато се намира във вълнуваща, стимулираща и натоварена среда, кучето рядко би направило избора да спи и тук ние като стопани трябва да помогнем като осигурим спокойна, тиха и сигурна среда за почивка.
Да се уверим, че нашето куче има достатъчен сън и го компенсира, когато го пропусне след натоварени периоди, е жизненоважно за оптималния баланс между мозъка и червата, свързан с поведението.
Трансформацията в поведението на кучетата се случва с добро трениране и оптимална грижа за здравето на мозъка и на червата.
