По какво най-често се разсейва вашето куче, когато сте на разходка?
С доста неща трябва да се съревноваваме, заобикалящата среда предлага много изкушения. Затова трябва да впрегнем всичко, което може да ни е от полза – и вкусна храна, и любима играчка.
Много хора казват, че кучетата им не играят с играчки. Или не им обръщат внимание, или ги унищожават. Ключът е в това ние да играем с кучето с тези играчки. И то да няма свободен достъп до играчките, които използваме като специална награда. По този начин запазваме и подсилваме тяхната стойност.
Всъщност най-добре е да играем с 2 играчки, идентични, което допълнително учи кучето на много ценното умение да се отделя. За да може да се отдели от това нещо от средата, което е привлякло вниманието му и да пренасочи фокуса си към нас, тренираме отделянето му от едната играчка и насочването му към тази, с която ние взаимодействаме. Така подсилваме и нашата връзка с кучето, неговото желание за близост.
Хубаво е да изберем играчки и начин на игра, които са предпочитани от кучето.
Първо изграждаме пулса, преди да въведем контрола на импулса. Желанието е в основата. И насочваме това желание към себе си, защото играта с нас е най-забавна и награждаваща за кучето ни.
Как играем?
Както винаги, започваме играта без да налагаме правила, опитваме се по всякакъв начин, чрез анимирането на едната и обездвижването на другата играчка, да пренасочваме кучето между двете.
В идеалния случай използваме две играчки, които са еднакви или сходни, колкото по-идентични, толкова по-добре.
Пускаме кучето си да играе с една играчка с „вземи я“ или сигнала за освобождаване. Анимираме играта и се опитваме да развълнуваме кучето си, но не до степен полудяване – все пак след секунда трябва да разменим играчките, а това може да се окаже трудно.
Докато кучето ни играе и се ангажира с тази играчка, го оставяме… играчката все още е притежание на кучето, вземаме следващата играчка и му даваме сигнал за освобождаване, за да получи тази нова играчка, която ние държим – „СМЯНА!“. Думата може да бъде всякаква. (Забележка: Вербалният сигнал за смяна въвеждаме на по-късен етап, след като кучето може без усилия да прехвърля играта от едната към другата играчка.Няма нужда да усложняваме играта от самото начало, хубаво е и ние да свикнем с нея).
Ако кучето ни няма да размени играчките, обездвижваме първата играчка, докато не премине към забавната и анимирана. Можем също така да включим малко телесен контакт (потупване, докосване) по време на играта. Помага за изграждане на увереност и устойчивост за бъдещи събития от реалния живот.
След това сме готови да вземем следващата играчка, за да продължим, да направим играта гладка и забавна.
!!! Не прекалявайте с продължителността на тази игра, защото е много натоварваща за кучето и може да вдигне твърде много възбудата.
Играта ще ни е от полза и при изграждането на умението на кучето да пуска.