Отглеждането на куче в двор изглежда удобно и естествено за мнозина.
Представите за приятно прекарано от кучето ни време често са базирани на идилични сцени от филми, режисирани рекламни клипове, нашите субективни схващания или повтарящи се, заучени фрази като “на кучето му трябва двор, да си тича”, “ще си взема куче, когато имам двор”, “на кучето му е най-добре в двора”, “неестествено е кучето да живее вътре”, “голямо куче си е за голям двор”.
Пространството позволява на животното да се движи свободно, “без нужда” от дълги разходки. Въпреки това, този тип отглеждане носи със себе си редица минуси, които могат да повлияят негативно върху физическото и психическото здраве на кучето.
ЛИПСА НА СОЦИАЛИЗАЦИЯ И ЕМОЦИОНАЛНА ИЗОЛАЦИЯ
Кучетата са социални животни, които се нуждаят от взаимодействие с хора и други животни. Ако се държат основно на открито, особено изолирани в двор, те могат да развият поведенчески проблеми като:
- Страх от хора или други животни – липсата на редовен контакт с фактори от външния свят води до повишена тревожност.
- Реактивни поведения – недостигът на социализация може да доведе до спад в увереността и оптимизма и последващи реактивни поведения – лаене, ръмжане, хапане.
Дори с много пространство кучето може да се чувства самотно, ако няма често взаимодействие със стопаните си. Това може да доведе до:
- Депресия – животното може да стане апатично, да загуби интерес към играчки, храна или околната среда.
- Деструктивни поведения – самотата повишава нивата на тревожност и често активира инстиктивните механизми за освобождаване на стреса – дъвкане, копаене, разрушаване на предмети.
- Стомашно-чревни проблеми – стресът често влияе на храносмилателната система.
СЕНЗОРНО ПРЕТОВАРВАНЕ ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА КУЧЕ В ОТКРИТИ ПРОСТРАНСТВА
Сензорното претоварване се появява, когато кучето е изложено на твърде много стимули едновременно – звуци, миризми, визуални дразнители, вибрации и т.н.
За разлика от закритите пространства, дворът не предлага естествени бариери за ограничаване на тези дразнители. В откритите пространства кучето не може да избяга или да се изолира от прекомерните стимули. Това чувство на безпомощност увеличава стреса и води до поведенчески проблеми.
МЕТЕОРОЛОГИЧНИ УСЛОВИЯ
Животът на открито излага кучетата на промените във времето. Това може да доведе до:
- Прегряване или хипотермия – при липса на подходящ подслон, кучето може да страда при екстремни температури.
- Заболявания – влажната среда, студът или горещината увеличават риска от артрит, кожни инфекции и други здравословни проблеми.
НЕДОСТАТЪЧНО ФИЗИЧЕСКО НАТОВАРВАНЕ
Въпреки наличието на двор, кучето може да не се движи достатъчно. Когато средата е добре позната и липсват предизвикателства или новости за опознаване, без активното участие на човек, който да мотивира, кучетата не изпитват нужда да обикалят безпричинно. Повечето кучета се нуждаят от активни разходки и игри с техните стопани. Ако това не се осигури:
- Животното може да развие затлъстяване.
- Липсата на физическа активност често води до натрупана енергия, която може да предизвика хиперактивност или разрушителни прояви.
- С рутината на познатото се възпрепятстват и менталните нужди на кучето да души, търси, копае, намира.
ПОВЕДЕНЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ ВСЛЕДСТВИЕ НА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ОТКРИТО
Отглеждането на куче основно в двор може да провокира следните поведения:
- Непрестанен лай – скуката, териториалният инстинкт, ограниченото пространство, невъзможността да се изследват обектите извън двора често водят до лай при всеки шум или движение около двора.
- Копаене – кучето може да копае дупки от скука, стрес или за да търси прохлада.
- Бягства – ако кучето не е стимулирано психически, то може да се опита да избяга, за да изследва околността.
- Деструктивно дъвчене – от скука или тревожност кучето може да унищожава мебели, растения или дори собствената си колибка.
- “Реактивност зад оградата” – поведение, проявяващо се в рамките на двора или ограждението на кучето, като реакция към стимул от средата – скачане, нападане, обсесивно лаене.
- Пренасочена агресия – когато кучето е силно възбудено от стимул, който не може да достигне (напр. друго куче извън оградата), то може да насочи натрупаната енергия от желанието си за реакция към близък обект – предмет, друг домашен любимец, дори стопанина и това да доведе до захапване.
- Опазване на ресурси – кучета, които живеят в двор с други кучета, могат да проявят агресия, за да защитят ресурси като храна, вода, играчки или пространство. Липсата на контрол върху ресурсите и недостатъчното менажиране от страна на стопаните могат да доведат до ескалиране на поведенията и конфликти.
Какво може да се случи в периода на разгонване, когато кучето прекарва много време в двор?
Привличане на чужди кучета и опасност от нежелана бременност – Ако кучето ти е женско и не е кастрирано, по време на разгонването ще отделя феромони, които могат да бъдат усетени от мъжките на големи разстояния. Това често води до събиране на бездомни или съседски кучета около двора ти, които могат да копаят, скачат или дори да разрушават огради, за да стигнат до женската.
Поведение и промени – Без значение от пола, в периода на разгонване кучето може да стане по-неспокойно, по-игриво или по-агресивно спрямо други животни. Възможно е също така да има намален апетит и да проявява желание за бягство, като опитва да прескочи или прокопае под оградата.
Риск от инциденти – Опитите за бягство могат да доведат до удари от коли, изгубване или нараняване при сблъсък с други животни. Ако кучето напусне двора, рискът от заболявания, паразити или дори нападение от други кучета също се увеличава.
Напрежение в заобикалящата среда – Ако живееш в район с много кучета, разгонено животно може да предизвика повишена активност и шум – вой, лай и борби между мъжките за нейното внимание. Това може да създаде напрежение със съседи и пешеходци.
КАК ДА ИЗБЕГНЕМ ТЕЗИ ПРОБЛЕМИ?
Ако кучето се отглежда в двор, трябва да се осигури:
- Редовна социализация – разходки извън двора и запознаване с други кучета, хора, животни, автомобили, велосипеди, шумове.
- Умствена стимулация – играчки, тренировки и игри, които да задържат интереса му.
- Физическа активност – ежедневни разходки и упражнения, дори ако дворът е голям.
- Подслон – добре изолиран кът за защита от метеорологичните условия.
- Възможност за почивка от външните стимули (звуци, миризми, визуални дразнители, вибрации), осигуряване на чувство за сигурност в средата.
- Прекарване на време с кучето – ежедневни моменти на внимание и грижа, за да се създаде емоционална връзка
КУЧЕТО ИЗБИРА ТЕБ, НЕ ДВОРА
Отглеждането на куче на открито може да бъде подходящо само ако стопаните задоволяват нуждите му за социализация, активност и комфорт. В противен случай рискът от здравословни и поведенчески проблеми е значителен.
Кучетата са преди всичко партньори и се нуждаят от внимание и грижа, независимо от обстоятелствата. Дворът е просто пространство. Това, което прави живота на кучето пълноценен, е връзката му със стопанина. Кучето не мечтае за оградени територии – то мечтае за споделени разходки, игри, внимание и сигурност. Ако не можеш да му дадеш тези неща, дори най-големият двор ще бъде просто по-широка клетка.
Въпросът не е „Имам ли достатъчно място?“, а „Имам ли достатъчно време, за да бъда част от живота на кучето си?“
