Кучетата говорят с езика на тялото си. Вокалните изявления в процеса на запознанство не винаги се приемат като учтиви, а някои кучета ги усещат и като заплаха или досада от отсрещното куче.
По време на запознанството от ключово значение е внимателното скъсяване на дистанцията. В този момент на приближаване кучетата вече осъществяват контакт и си показват сигнали един към друг, които ще определят по-нататъшното общуване.
Пряк контакт с очите и пряко фронтално захождане към отсрещното куче, могат да се разглеждат като конфронтационни.
КОИ СА УЧТИВИТЕ СИГНАЛИ НА ЗАПОЗНАНСТВО МЕЖДУ КУЧЕТАТА?
Кучетата обикновено избягват контакт с очите, когато са учтиви, но понякога присвиват очи или мигат. Тези сигнали могат да бъдат използвани за успокояване на другата страна, като приятелски жест или за показване на другата страна, че не се търси конфликт (в зависимост от обстоятелствата на взаимодействието).
Едно от кучетата може да спре и да подуши земята като успокояващ сигнал към другото куче и да изчака какво другото куче ще му покаже, за това дали иска да се запознаят или не.
След това кучетата могат бавно да се приближат, като не се движат фронтално, а леко странично едно към друго, включително с едно странично извиване на телата си. Това е любезно и показват добронамереност.
Следва бавно извиване и движение в кръг, за да си подушат задниците и след това бавно да се отдалечават едно от друго.
Ако подушването на дупетата се случва твърде инвазивно, едното куче може да се отдалечи, да подуши земята или да даде сигнали, че не му е удобно от твърде бързото нахлуване в пространството му.
Може също едното куче да маркира земята и да се отдалечи, за да даде на другото куче шанс да подуши необходимото без прекалено близък контакт.
След това кратко въведение, ако всичко е по протокола, кучетата или се отдалечават едно от друго, за да си продължат по пътя или решават да изкарат време заедно и да се обединят в една група.
Срещат се и кучета, които не показват ясни сигнали и не умеят да контактуват със себеподобни, а предпоставките за това могат да бъдат различни.
Ето няколко от възможните причини:
Кучето може да е твърде стресирано от средата и от контакта и просто да се изключва и замръзва.
Сигналите на кучето може и да не са били „слушани“ в миналото, така че то не намира за полезна стратегия да ги използва. Това се случва най-често на кучета, които са били насилствено приучвани да контактуват със себеподобни, което не е било положително преживяване.
Кучето може да не се чувства уверено да се изразява директно.
Всеки индивид има различни умения и опит, когато става въпрос за комуникация; това може да доведе до различни комуникационни стратегии.
Не насилвайте кучето си да контактува със себеподобни и да се приближава твърде близко, ако то не изпитва интерес или е стресирано. Най-доброто, което можете да направите е да „слушате“ вашето куче и да се съобразявате с неговите сигнали.
Ако вашето куче по-често има проблеми и сблъсъци в комуникацията си с другите кучета, обърнете внимание дали всички сигнали, които то подава са учтиви и дали останалите не го възприемат като заплаха.
