В последно време все по-често срещам израза „щастливо куче“ – като някаква крайна цел, към която всеки стопанин трябва да се стреми. Но ако се замислим, щастието не е постоянно състояние. То е миг, момент, преживяване – нещо, което идва и си отива.
Когато говорим за кучета, този идеал за „щастие“ може да бъде подвеждащ. Щастливо ли е кучето, което тича в парка? Да, в този момент. А когато си почива у дома в спокойствие? Или когато е съсредоточено в задача? Да, но това са различни видове емоционално удовлетворение, които не могат да се сведат просто до „щастие“.
"ЩАСТЛИВОТО КУЧЕ" КАТО МАРКЕТИНГОВ ТРИК
Използването на етикета „щастливо куче“ не е просто невинна фраза, а мощен маркетингов инструмент. Той създава усещането, че щастието на кучето е нещо, което може да се купи – чрез храна, играчки, аксесоари или услуги. Това внушение кара стопаните да вярват, че има конкретни продукти, техники, методи, които гарантират щастливо състояние на тяхното куче.
Често в Клуб Моето куче се появяват дискусии, в които момичетата споделят тревогите си – „Не знам дали кучето ми е щастливо в този момент“, „Дали не е нещастно, когато правим това?“. Тези въпроси са отражение на натиска да постигнем постоянно щастие за своите кучета.
В стремежа си да осигурят идеалния живот, някои стопани непрекъснато тестват нови методи, активности и продукти, но въпреки това остават с усещането, че не правят достатъчно. С времето, много от тях осъзнават, че вместо да гонят недостижим идеал, е по-ценно да се фокусират върху изграждането на спокойна и сигурна връзка с кучето си.
БАЛАНС ВМЕСТО ИЛЮЗИЯ
В действителност, щастието на едно куче не може да бъде сведено до конкретни критерии или универсални стъпки. Няма формула, която гарантира постоянно щастие, защото всяко куче има индивидуални нужди, темперамент и емоционална динамика. Прекаленото вглъбяване в идеята за щастие често води до тревожност у стопаните и безкрайно сравнение – дали правят достатъчно, дали осигуряват правилните стимули, дали създават „идеалните“ условия. В този процес хората могат да пренебрегнат реалните сигнали на своето куче, стремейки се към наложен външен стандарт.
Емоционалното състояние на кучето, както и при хората, е комплексно и вариращо. То преминава през различни фази – активност, почивка, възбуда, спокойствие, тревожност, радост. Невъзможно е едно куче да бъде постоянно в състояние на върхова емоция, каквато често се асоциира с щастието.
Идеята, че умореното куче е щастливо, често води до прекомерна стимулация. Повече за този мит можеш да прочетеш тук: ‘Измореното куче е щастливо куче’. Дали?.
Кучетата изпитват много повече от просто щастие. Ако искаш да разбереш повече за техните емоции, виж тази статия за кучешките емоции.
ЩАСТИЕТО КАТО ЕСТЕСТВЕН ПРОЦЕС
Щастието не е продукт, който можем да купим, нито крайна цел, която можем да постигнем веднъж завинаги. То се случва спонтанно – в моменти на доверие, в тишината на разходката, в удоволствието от играта, в сигурността на познатия свят. Кучетата не измерват живота си в щастие, а в преживявания, сигурност и връзка със своя стопанин.
Може би няма нужда да търсим щастието. То не се постига. То се изживява.
