ОПЕРАНТНО КОНДИЦИОНИРАНЕ
Б. Ф. Скинър е добре познат в света на обучението на кучета с разработването на теорията си за оперантното кондициониране. Грубо казано това означава, че поведението на кучето ще се определя от научените последствия. Тази теория е в основата на всичко, което правим в обучението на кучета днес! Професионалните треньори наричат тези последствия четирите квадранта на обучението на кучета.
„Какво е Любовта, ако не другото име на използването на положителна подкрепа?“ – Б. Ф. Скинър
КАКВИ СА 4-те КВАДРАНТА НА ОБУЧЕНИЕТО НА КУЧЕТА?
Първо да уточним какво се има предвид под ПОВЕДЕНИЕ: то се състои от три части – предпоставка – поведение- последствие (Antecedent-Behavior- Consequence, или ABC). Предпоставката е това, което се случва точно преди поведението. Поведението е това, което прави кучето, а последствието е това, което се случва веднага след поведението.
Подкрепящите и наказателните последствия са или положителни, или отрицателни, чисто в математическия смисъл. Това означава, че последствията от поведението на кучето или ще добавят нещо към неговия свят (положителни), или ще премахнат нещо от неговия свят (отрицателни).
1. ПОЛОЖИТЕЛНА ПОДКРЕПА (positive reinforcement – R+)
Това означава, че добавяме (+) нещо подкрепящо (R) към света на кучето и е по-вероятно да го накараме да повтори поведението.
Пример: искаме от нашето куче да седне, то изпълнява (извършва поведението), а ние награждаваме с наградка (подкрепяме положително). В този случай последицата от поведението (сядане) е подкрепена с награда, съответно вероятността отново кучето да седне, когато го помолим се увеличава. Кучето научава, че сядането добавя добри неща в живота му.
2. ОТРИЦАТЕЛНА ПОДКРЕПА (negative reinforcement – R-)
Това означава, че нещо неприятно е премахнато от света на кучето и в резултат на това то е по-вероятно да повтори поведението. За да работи това, трябва да има нещо неприятно в света на кучето, така че отстраняването му да се счита за подобрение на ситуацията
Пример: кучето носи строг нашийник с шипове, който се дръпва нагоре, докато кучето седне и щом седне, нашийникът се отпуска. Разхлабването на нашийникът е подкрепящо последствие, защото премахва дискомфорта на кучето и следователно увеличава вероятността то да седне следващия път, когато го помолим. Кучето научава, че сяденето(поведението) премахва дискомфорта. Наградата му (подкреплението) е отпадането на дискомфорта.
3. ПОЛОЖИТЕЛНО НАКАЗАНИЕ (positive punishment – P+)
Това означава, че нещо неприятно (наказващо) е добавено (математически) към света на кучето. Но този път това е нещо, което ще направи по-малко вероятно кучето да повтори поведението. Следователно положителното наказание се използва за възпиране (корекции) на нежеланото поведение и беше традиционен подход за обучение през последните няколко десетилетия.
Пример: ако хванем кучето да гризе дивана и го ударим по муцуната. С тази корекция ние добавяме нещо неприятно (наказание). Добавили сме болка като следствие от дъвченето и следователно наказваме поведението. Така вероятността поведението да се повтори намалява на теория.
4. ОТРИЦАТЕЛНО НАКАЗАНИЕ (negative punishment – P- )
Това означава, че нещо подкрепящо е премахнато от света на кучето и премахването на това нещо ще направи по-малко вероятно кучето да повтори поведението, предизвикало това последствие. Отново се използва за намаляване на нежелано поведение.
Пример: Играем с кучето, но кучето ни ухапва твърде силно в играта – за да приложим отрицателно наказание, ние излизаме от стаята. Когато се върнем е по-малко вероятно кучето да ни ухапе отново, защото това поведение предизвика отстраняване на партньора за игра и спиране на играта. Тук нашето премахване от света на кучето е наказанието (последствието) от неговото поведение.
КЪДЕ БЪРКАМЕ С ПОДКРЕПЯНЕТО И НАКАЗАНИЕТО?
Добре запознат с обучението треньор ще каже, че всичко описано не е толкова просто. За да работи горното, трябва да се вземе предвид и следното:
- Кучето трябва пределно ясно да разбере точно кое поведение е извършило, за да стигне до дадено последствие, за да може да приложи наученото до тук в живота си напред.
- Ние, стопаните трябва правилно да разбираме какво нашите кучета намират за наказващо и какво за подкрепящо, за да увеличим или намалим по подходящ начин вероятността от определени поведения.
Ето няколко примера как грешките на горните две точки могат напълно да объркат това, на което ние обучаваме кучетата си:
СЛУЧАЙНО НАКАЗАНИЕ
Отиваме в парка, за да тренираме повикване на кучето. Кучето е на разстояние, души си, играе … и ние го повикваме. Кучето разпознава сигнала и послушно идва при нас. За да добавим подкрепа като последствие на това безупречно поведение, ние започваме да хвалим кучето, да го чешем по главата и накрая му слагаме повода.
Ако нашето куче обича физически контакт, вероятно сме подкрепили положително неговото идване, като го чешем по главата. Всъщност повечето кучета „толерират“ да бъдат почесвани, но това изобщо не им е най-любимото нещо на света. Ако имаме такова куче, всъщност ние току-що сме използвали положително наказание. Защото сме добавили неприятна последица към неговото поведение (идването при нас). Ако кучето се е наслаждавало на свободата си и ние сме го извикали и закачили за повода, ние отново сме добавили нещо неприятно към поведението, което то е изпълнило (идване при повикване). Ако това се повтори няколко пъти, за да го свърже кучето с повикването, то ще започне по-рядко да идва към нас, когато го повикаме. Случайното наказание отслабва повторението на дадено поведение, което се опитваме да затвърдим.
СЛУЧАЙНО ПОДКРЕПЯНЕ
Ако куче обича да скача върху хората, за да ги поздрави е възможно случайно да подкрепяме това поведение положително. Повечето хора реагират на скачането на едро куче, като викат, бутат кучето и често дори отскачат назад и дори се обръщат и правят крачка надалеч. Много кучета от това разбират „ХАЙДЕ ДА ИГРАЕМ!“ Лай, борба и гонене са в списъка на кучето за страхотно поведение за игра и те веднага се въодушевяват още повече. Така че, когато кучето скочи възбудено към нас и ние викаме, натискаме го надолу или го избутваме, така добавяме покана за игра в неговия живот. Ние положително подкрепяме това поведение.
Колкото и да е трудно да се направи, можем замръзнем и пренебрегнем скачащото куче изцяло, докато не се отегчи и отстъпи. По този начин не сме възнаградили нищо.
ПОГРЕШНО ВЪЗПРИЕМАНЕ
Когато кучето добре разбира кога е подкрепено и кога наказано, но приложи това разбиране върху грешен стимул. Ето един пример, свързан с положително наказание: Кучето е с електрически нашийник, за да бъде коригирано, когато се отдалечава от нас. Всеки път, когато кучето се отдалечава или пренебрегва повикване, нашийника се активира. Но какво ще стане, ако стимулът на кучето да се отдалечава е друго куче? Кучето може да свърже болката от нашийника с външния вид на други кучета, а не с това, че се е отдалечило. Много бързо кучето вече няма да иска да играе с други кучета, а вероятно и ще започне и да реагира лошо при среща с кучета и да се опитва да ги премахва от средата си, за да не получи болката от нашийника.
НА КОИ ПОВЕДЕНИЯ ТРЯБВА ДА ОБРЪЩАМЕ ВНИМАНИЕ?
Ето и трудната част. Кучетата правят избори за поведения през цялото време. И дали тези избори са подкрепени или наказани по невнимание, ще определи дали тези поведения в крайна сметка ще се повтарят всеки ден, или ще изчезват от репертоара му напълно.
Друго, което трябва да имаме предвид за нашите кучета, е, че в света ни се случват толкова много наказателни и подкрепящи неща, че ние, като стопани дори не предполагаме. Кучето ни намира остатък от храна на плота, докато сме на работа. По този начин качването на плота е положително подкрепено поведение и ще се повтори.
Куче лае срещу минаващи хора пред прозореца, те изчезват. Лаенето е негативно подкрепено и ще продължи да се повтаря, защото е довело до премахване на дразнителя.
Когато кучето изисква вниманието ни цяла вечер – какво правим? Когато най-накрая то си ляга в леглото… наказваме или подкрепяме изборът му да ни остави на мира?
Опитайте да следите всеки избор за поведение на кучето за 24 часа и помислете дали е било подсилено или наказано, че е направило този избор. Помислете за всички ситуации, в които околната среда подсилва или наказва вашето куче и може би ще се наложи да оспорите собствените си предубеждения.
Винаги следвайте етичните си норми във възпитанието на вашето куче!
